Река Резовска
Река Резовска, която е известна и като Паспаловска река, е река, минаваща през територията на България и Турция. Нейното устие е най-южната точка на Българското черноморско крайбрежие. То се явява и естествената граница на България с република Турция.
Реката извира в най-високата част на Странджа планина в Турция, близко до изворната област на река Велека и се влива в Черно море в залив, в близост до параклиса "Св. Иван". В българската част на Странджа планина река Резовска и река Велека са най-големите, като Резовска река е по-студена, по-усойна и по-бърза от Велека.
Резовска река е с дължина от 112 километра. Смята се, че името й произхожда от тракийския цар Резос, но така е била известна само по долното си течение. За жителите около Малко Търново е била позната като Голямата река. Тя има многобройни притоци, по-известните от които са реките Църногорска и Делийска, Дълбок дол, Ухленски дол, Лопушница, Каменски дол и Церов дол.
Речният й бряг на българска територия е стръмен, обрасъл с букови и дъбови гори. Тъй като реката е гранична, тя все още не е много добре проучена, но се знае, че в близост до брега й има много пещери, пропасти и скални образувания.
Сред по-интересните обитатели в района на Резовска река са безкракият гущер и леопардовият смок. Разпространен е и единственият отровен смок в Европа - вдлъбнаточелият смок. Във водите й най-често срещана е пъстървата.
Резовска река има и богата флора, отличаваща се най-вече с представители на редки видове орхидеи, бръшлян, скрипка, гърбач, хмел, дива лоза.
В близост до резерват Узунбуджак река Резовска образува меандри- оградени от реката закътани места. Местното население им е дало името бужаци - Големия бужак, Дядо Киров бужак и други.
За територията около устието на река Резовска отдавна има спорове между България и Турция. През 40-те години на миналия век турското правителство решава да построи дига, а през 60-те и 70-те години пак на миналия век насочват дигата в североизточна посока, като по този начин изместват естественото корито на реката и завземат част от българските територии, а самият бряг е подложен на ерозия.
На устието на река Резовска се намира село Резово, което е най-отдалеченото южно селище по българското Черноморие. Макар и наброяващо едва около 100 жители, селото има хубав, малък плаж. Днес той предизвиква голям интерес у гражданите на България, тъй като до 1989 г. достъпът на туристи е бил забранен.
Освен девственият си плаж, селото предлага като атракция и разходка с кон в околностите с цел разглеждане на природните забележителности в най-южната точка на България.
Сред забележителностите около село Резово и река Резово са плажовете Силистар (на 5 км.), Листи (на 6.5 км.) и Липите (на 8 км.), както и самата Странджа планина, което е обявена за природен парк през 1995 г.
В нея могат да се посетят много пещери, да се видят следи от древни тракийски селища, както и да се насладите на многообразието от местната флора и фауна. Сред най-посещаваните села в Странджа планина са село Българи, което е известно с нестинарските си танци и село Градище, в което са открити тракийски могили.
