Национален резерват Саксонска Швейцария
Национален резерват Саксонска Швейцария (Sächsische Schweiz) се намира в провинция Саксония, Източна Германия. Заема част от площта на планината Ерцгебирге и освен национален резерват от 1990 г. е и културно-историческа местност. Разположен е на границата с Чехия, на юг от град Дрезден, в долината на река Елба.
Саксонска Щвейцария разполага с над 17 000 маршрута на над 1100 скални кули, което го прави най-големият компактен катерачен район в Европа, а може би и в света.
Река Елба извира от Чехия, навлиза в Германия през дълбока сенчеста клисура, която прорязва Ерцгебирге, и след това се влива в Северно море. Почти през целия си маршрут от 1160 км. реката е изключително величествена. Заедно с прилежащите й изкуствени водни пътища като Килският канал, тя представлява една от най-големите европейски водни търговски артерии.
Гордата река проявява романтичен характер само на няколко места, например при редиците от скалисти бастиони, приличащи на крепости, които внезапно се издигат по двата й бряга южно от Дрезден. Изваяни от пясъчник, образуван преди 80 милиона години, с течение на векове дъждовете и ледовете оформили готически фантазии от високи, кръгли кули и клисури, изпъстрени с буйни потоци и водопади.
Някои от релефните форми са единични, други са на групи и сякаш наподобяват цял квартал в Манхатън. Такъв е и скалният лабиринт Бастай. Разделени от клисури, наподобяващи улици с дървета от двете им страни, лабиринтът прилича на кулите на изоставен град. Оттук се вижда и странният силует на планината Локомотив, наречена така поради своята форма.
Други причудливи образувания са Лилиенщайн (Каменната лилия) с разрушен замък на върха, както и масивът от безразборно натрупани камъни Пфафенщайн (Свещенническия камък). Близо до град Ратен се намира Фелзенбюне, естествен театър сред скалите. През лятото тук се изнасят уникални представления.
В исторически план районът Саксонска Швейцария е познат като Майсенските възвишения- твърде прозаично име за почитателите му от 19 в., които го преименуват на Саксонска Швейцария. Скоро след обединението на Германия през 1990 г. областта е обявена за национален парк.
Преди това не красотата на природата, а възможностите за военно дело в региона правели по-голямо впечатление. Свидетелство за това е Кьонигщайн, смайваща цитадела, кацнала високо на живописна скала над Елба. Построена като крепост на кралете на Бохемия в началото на Средновековието, тя служи по-късно на владетелите (курфюрсти) на Саксония, а Август Силни (1670-1733 г. ) й придава изящен бароков екстериор.
Кьонигщайн е сред основните туристически забележителности тук. Нейната история впечатлява всички, пожелали да я посетят. Сградата е недостъпна и неуязвима за нападения, като същевременно притежава всички преимущества да се ползва като затвор. Най-меланхоличният й обитател е Йохан Бьотгер - млад аптекар от Берлин, който се опитва да добие злато от други метали.
По някакъв начин той предизвиква пруските власти и бяга в Саксония през 1700 г., където веднага е нает на работа от Август Силни и става негов затворник, защото кралят е нетърпелив да получи икономически облаги от златото. Оказва се, че курфюстът е и колексионер на китайски порцелан и мечтата му е да произведе първият порцелан в Европа. Способностите на Бьотгер се насочват в тази насока.
През 1708 г. след експерименти с фелдшпат и местна глина той успява да създаде купа от червен порцелан. Владетелят е очарован, но Бьотгер остава пленник, дори при цялото уважение, което му оказват. За да достигне качеството на китайския порцелан, той трябва да създаде изделия с бял цвят и през 1713 г. успява, като добавя към сместа кварц и заменя местната глина с каолин.
Майсенският и дрезденския порцелан стават световноизвестни. За съжаление през 1719 г. Бьотгер умира на 37 години, полусляп от отровните изпарения при своите експерименти. Като се има предвид първоначалната му амбиция, вероятно той е намерил някаква утеха от факта, че последното му изобретение става известно навсякъде под името "бяло злато".
