Национален парк Киларни
Национален парк Киларни (National Park Killarney) се намира в Кери, Югозападна Ирландия. Разположен е на 10 000 хектара площ, съдържащи необятни планини, тучни полета, древни тисови и букови гори, добре поддържани паркове и градини. Това зелено бижу се намира на 135 км. югозападно от Шанън и на 305 км. югозападно от Дъблин.
Киларни е първият национален парк в Ирландия. Някога тук се е намирало абатство Инисфолен, което е съществувало от 7 до 14 в. То е успяло да съхрани дивата красота на местността и векове по-късно, през 1932 г., когато сенатор Артър Винсънт дарява на държавата си имението „Макрос”, се основава и националния парк.
Имението „Макрос”, което е „перлата на Киларни” се намира в южната част на парка. То е дарено в памет на съпругата на сенатора и днес блести с целия си разкош. По своята същност е викторианска резиденция, построена за частен дом през 1843 г. Заобиколена е от добре поддържани крайезерни градини, в които още през пролетта започват да цъфтят азалии и рододендрони. Сега тук се намира музея на фолклора, през който можете да се отбиете преди да се разходите из живописните алеи на парка.
Национален парк Киларни има изключително благоприятен микроклимат, който е главният „виновник” за голямото разнообразие на флората и фауната. Едно от най-големите съкровища сред растителния свят е ягодовото дърво, което е известно и като кумарка ( Arbutus unedo ).
То е от рода вечно зелени и има характерни издължени листа със заоблени върхове. На него растат малки червени плодове, които много приличат на ягоди. Изключителното на това растение е че макар да вирее по върховете на скалите и в гористите част, извън националния парк надали ще видите такова дърво.
Друга уникална черта на Киларни е тисовата гора. Тя е една от трите запазени в Европа и е изключително красива. Настанена е в долините сред варовиковите скали.
Растителният свят се допълва и от едни от най-древните дъбове, като най-младите екземпляри сред тях са на над 200 години.
В средата на парк Киларни са разположени езерата Киларни, на чието име е кръстен и парка. Най-дълбокото сред тях е езерото Макрос, а най-голямото е Долното езеро. Всяка година те привличат милиони посетители, дошли да се порадват на тяхната неземна красота.
В долините около езерата можете да видите северното изумрудено водно конче, което може да се срещне само в Киларни, из останалите части на Ирландия не е забелязвано от години. То е представител на древен вид, разпространен преди последната Ледникова епоха.
Някога тук са живели ирландските гигантски елени, които са изчезнали в края на Ледниковата епоха. Тук обаче може да видите неговия пряк наследник- ирландският благороден елен. Той има червеникав цвят и може да бъде видян само и единствено в Ирландия. Макар и да няма вълци, тъй като са изтребени от човешката ръка, този прекрасен вид елени е също на изчезване. Това се дължи предимно на обезлесяването, но и на внесените от Япония в края на 19 в. т. нар. елени сика, които са естествен враг на благородния елен.
Класифицираните птици в парк Киларни наброяват 141 вида. Не всички са постоянни обитатели на резервата, има мигриращи, и такива, които са само временни гости. За съжаление златните орли са изтребени окончателно от хората, но се срещат всякакви техни разновидности.
Уникалното за посетителите на Национален парк Киларни е, че можете да си наемете конски „ирландски двуколки”, с които да обиколите необятните езера, реки и тревни площи и да разгледате по-голяма част от растителния и животинския вид.
