Дворец Гюел
Дворецът Гюел (Guell Palace) се намира на най-известният площад в Барселона - Ла Рамбла. Той е дело на световно популярния испански архитект Антонио Гауди и е уникален не само заради архитектурата си, но и заради това, че е единственото изцяло завършено произведение на Гауди. През 1984 г. дворецът Гюел влиза в Списъка на ЮНЕСКО за Световно богатство.
Името на двореца произхожда от собственика и поръчителя на застрояването на имота. Това е богатият текстилен индустриалец Еузеби Гюел, който поради наближаващото Световно изложение решава да се докаже пред обществото и да се прочуе като човек на изкуството.
Макар и на централно място, неговият имот е със скромните размери от 16.5 Х 20, 1, което е относително малко пространство, за да може Гауди да развихри въображението си. По това време той вече е ангажиран на няколко обекта, сред които и превърналата се във символ на Барселона - величествената катедрала Саграда Фамилия.
Дворецът Гюел е започнат през 1886 г. и когато работата по него завършва през 1888 г. той се превръща в една от най-луксозните сгради в града, каквато си остава и до днес.
Гауди на няколко пъти променя фасадата на сградата, но след начертаването на 25 проекта се спира на относително строг и суров облик, на който изпъкват неоготическите прозорци. Целият екстериор е в стил неоготика и ар деко, като най-вече изпъква индивидуалистичния подход на архитекта. Впечатление в облика на двореца прави внушителния партер, на чиито порти е сложен герба на Гюел, изработен лично от Гауди.
Най-голям спор сред общественото мнение по това време предизвиква главната зала, чийто таван стига до самия покрив. Това помещение достига височина от 16 метра, като около него са разположени всичките три етажа. Издигнат е огромен купол, който целият е покрит с малки процепи.
В център му е направен по-голям отвор, над който има кула с още множество процепи. С това на пръв поглед нестандартно решение Гауди постига нещо уникално- неповторим светлинен ефект. На самия покрив има поставени прожектори, които даже и през нощта оставят собственика на двореца сякаш е под открито небе, обсипано със звезди.
Останалата част от интериора на двореца също е внушителна. Таваните са покрити с дърворезба, а аплиците са от ковано желязо. Архитектът е отделил внимание на всеки елемент и всичко е проектирал сам, включително и мебелите.
Първоначално дворецът Гюел е остро критикуван от обществото, защото е прекалено грандиозен. Най-остри са критиките срещу главната зала със своя купол, която е твърде нестандартна за онова време и разбирания. Нея първоначално не харесва и самата съпруга на Гюел.
След последвалите критики, хората постепенно преодоляват първоначалния шок от тази различна и запомняща се сграда и й стават почитатели. В началните страници на всички вестници започва да се споменава името на този великолепен архитект с необичаен стил и постепенно Гауди се прочува не само в цяла Испания, но и в Англия, и дори в САЩ.
Семейство Гюел живеят до края на живота си в тяхната величествена резиденция, която се превръща в единственият изцяло завършен проект на Гауди.
Днес дворецът е превърнат в музей и заедно с другите произведения на този испански новатор е отворен за посетители. Неслучайно Антонио Гауди си спечелва името "Светецът на Барселона".
