Архипелагът Сент Килда
Архипелагът Сент Килда (St Kilda) е необитаем и се намира в Шотландия. Архипелагът се намира в Северно Атлантическия океан. На територията на архипелага се намират шотландските острови Външни Хебриди. Хирта (Hirta) е най-големият остров на целия архипелаг.
Морските скали на Хирта се смятат за най-високи в цяла Великобритания. Не е известно да е имало светец или светица с името Килда, но въпреки това пред името на архипелага е сложена думата, характерна за светците.
За първи път архипелагът Сент Килда е споменат в писмен документ в началото на тринадесети век. По това време архипелагът е бил известен като островите Хиртир. По това време на острова са открити старинни мечове, бижута и монети. Смята се, че първоначално на архипелага Сент Килда са живеели викинги.
Като цяло архипелагът Сент Килда е необитаем, но въпреки това на него са живеели хора през началото и средата на деветнадесети век. Но броят им не е надхвърлял стотина души. От 1930 година насам на Сент Килда не живее никой, има само археолози и учени, както и доста доброволци, които помагат да изследването на архипелага. През петдесетте години на двадесети век на архипелага е изградена военна база, затова има и военни, които на практика живеят там.
Архипелагът Сент Килда е бил обитаван от хора още от праисторическите времена. Обитателите на архипелага са се занимавали с лов на морски птици. Те се спускали по отвесните скали към водата благодарение на специални скоби, забити в скалите.
Скобите придържали въжетата, с които мъжете слизали при птиците. Заливът Вилидж Бей на архипелага е известен с това, че в брега му се разбиват вълни с височина над осем метра независимо от сезона.
През деветнадесети век жителите на острова са общували с останалия свят, като палели голям огън на най-високата точка на архипелага. През 1877 година била използвана така наречената пощенска лодка, с която жителите общували с външния свят.
Те издялквали от дърво малка лодка и към нея привързвали овчи мех. В него слагали бутилка или буркан с писмо. Писмата стигали до Шотландия или до Норвегия в зависимост от посоката на вятъра. На острова е имало пет олтара на друиди.
Архипелагът Сент Килда е дом за много морски птици и за няколко вида овце – породите са се запазили от времето на Железния век. Има и няколко вида животни, някои от които са ендемични – не се срещат на друго място по света.
На архипелага Сент Килда има много уникални архитектурни паметници още от праисторическия период. Неотдавна беше направена триизмерна проекция на Сент Килда, която дава възможност да се разбере как е изглеждал архипелагът преди разрушението на сградите.
На архипелага е имало средновековно селище, което през деветнадесети век е било частично възстановено. През 1928 година на архипелага живеели тридесетина човека, тъй като повечето млади хора заминали в търсене на по-добър живот.
След Първата световна война обаче населението на архипелага е било изцяло евакуирано по молба на самите жители. За решението им допринесла смъртта на млада жена, която починала на Сент Килда от апандисит.
