Ферапонтовският манастир
Ферапонтовският манастир (Ferapontov) се намира в близост до град Вологда (Vologda). Ферапонтовският манастир е част от световното наследство на ЮНЕСКО (UNESCO). Според легендата манастирът е основан от свети Ферапонт (St Ferapont) в края на четиринадесети век.
След като свети Ферапонт основал манастира, към него бързо се присъединили много монаси, които сами строяли килиите си. През 1409 година те построили дървена църква и магерница. Манастирът бързо става средище на просвета и дава на страната епископи и архиепископи.
В манастира се намира музеят на фреските на Дионисий (Dionisius) – един от най-известните средновековни зографи.Ферапонтовският манастир е служел като просветен, културен и религиозен център в продължение на четири века. Манастирът се издига между две езера – Бородаевско (Borodaevskoye) и Паско (Paskoye). До манастира се намира село Ферапонтово. Ферапонтовският манастир обединява архитектурни детайли от различни векове, които се обединяват в хармонично цяло. Обединяваща за архитектурния комплекс е темата за въплъщенията на Бог.
В пределите на Ферапонтовския манастир се намира катедралата на Раждането на Богородица, която е най-старата сграда на територията на манастира. Тя е била изградена от майстори, специално пристигнали от Ростов на Дон, които били известни със своите умения. Катедралата била изографисана през 1502 година от майстор-зографа Дионисий и неговите синове.
Този стенопис, изрисуван в меки пастелни тонове, се разполага на 600 квадратни метра площ. Стените на катедралата са били покрити с фрески отвън и отвътре, като са представени различни сцени от Библията. След разрушенията от времето на Втората световна война този стенопис е бил единственият напълно оцелял от фреските, нарисувани през Средновековието.
Сградата на Ферапонтовския манастир е запазила уникалността на интериора и на декоративните елементи от времето на разцвета му. Манастирът е изиграл важна роля по време на създаването на централизираната руска държава.
Във Ферапонтовския манастир били заточвани църковни служители с високи санове, които се провинявали пред царското семейство. В манастира се преписвали ценни книги. Шестнадесети век е времето на най-големия разцвет на манастира. След като във Ферапонтовския манастир пристигат мощите на преподобния Мартиниан, интересът към него нараства, както и даренията, които получава.
Ферапонтовският манастир притежавал 60 села, много земи и над 300 крепостни селяни. През шестнадесети век дървените сгради на манастира са заменени с каменни. Но до деветнадесети век оградата на манастира си остава дървена. Заради този факт през 1614 година манастирът е бил напълно разорен от бандити, които ограбили светата обител и убили жителите на околните села.
Ферапонтовският манастир е възстановен едва в средата на седемнадесети век. В края на осемнадесети век с указ на синода манастирът бил опразнен, а през 1904 година отворил врати като женски манастир. През 1924 година отново бил закрит. През седемдесетте години на двадесети век той се превърнал в музей.
