Винарски регион Токай
Токай е известен винарски регион в Унгария, където появата на лозарството е свързана още с римляните. Заради спецификата на климата и на почвите в този регион на страната, производството на вино се превръща в основен източник на доходи за населението.
Още през 1737 г. територията на Тоскай се превръща в защитена местност с кралски указ - първата защитена с указ винопроизводителна област. Днес целият регион, известен като "Подножието на Токай" заедно с 27 населени места е включен в списъка на ЮНЕСКО за Световно наследство.
Началото на лозарството е поставено от римляните, когато на територията на днешен Токай е имало активен вулкан. Той облагодетелствал почвата и я превърнал в идеалното място за отглеждане на лозите. С течение на годините в района са се заселвали хора от различни етноси, с което познанията за лозарството се обогатили.
Уникалните сортове вино, произведени във винарския район Токай, дължат своята популярност на идеалните климатични условия и глинената почва, под която има останки от вулканични скали. Тук благодарение на влажността се развива благородната плесен, наречена Botrytis Cinerea, която засяга гроздовите зърна.
Най-известното вино, което се казва също Токай, се приготвя от сортове, които са засегнати от тези специални гъбички. Виното става особено популярно след изявлението на френския крал Луи Четиринайсети, който обявява сорта за "виното на кралете и крал на вината". С това, разбира се, авторитетът му сред французите веднага се срива.
За първи път това десертно вино е споменато през 1550 г, сто години след това придобива популярност и в Полша и във Франция, и се превръща в любимото питие на всички европейски крале, аристократи и богаташи. Сред многото му почитатели са Шуберт, Росини, Гьоте и Волтер, който в посветената на виното Токай поема написва: "Тази кехлибарена течност с искрящ оттенък извлича златните нишки от съзнанието и прави думите блестящи".
В покрайнините на Токай се отглеждат най-добрите лозници, а вината, произведени от тях се характеризират с естествена сладост. Това се дължи на факта, че лозарите оставят гроздето за узрее максимално с което се постига голямо количество на захарността му. Традициите са създадени още през 16 в. и се предават от поколение на поколение. Рядко някой изоставя предопределената му професия на винар.
Най-нестандартен е методът на произвеждане на "Токай Осу". Гроздето се събира от късния октомври до първия сняг, без значение от климатичните промени на времето, както повелява древната винарска традиция това се извършва всяка година по едно и също време и никога преди 26 октомври.
Моментът на гроздобера започва точно преди плодът да почне да загнива. Така се добива максималната захарност след което късно събраното грозде се смесва с малко количество, което е събрано по-рано. Така започва ферментацията и след отлежаването на виното в избите поне няколко години, то се предлага на пазара.
Днес голяма част от производството на Токайското вино е в ръцете на чуждестранни предприемачи. След придобиване на популярност виното се превръща в добър източник на пари. Много чуждестранни инвеститори закупуват приватизирани земи в региона и отварят собствени винарски изби.
Най-голяма атракция за посетителите на района се прочутите по цял свят Тоскайски изби. Те са прокопани в дълбните на вулканичните скали и често достигат до 30 км. Заради постоянната температура в тях се позволява запазването на вина, които са на над 300 години и са особено ценени от дегустаторите.
Най-популярните лозарски изби са "Хетсоло". Те датират от 15 в. и са принадлежали на крале и принцове. Днес те са с отворени за посетители врати и е добре да започнете обиколката си из токайските изби именно от тук.
