Соловецки манастир
Соловецкият манастир се намира в Бяло море, на Соловецки острови. Соловецкият манастир е част от световното наследство на ЮНЕСКО (UNESCO). Соловецкият манастир е основан през тридесетте години на петнадесети век.
По това време Соловецки острови са част от републиката на Новгород. Соловецки манастир е основан от монасите Герман (German) и Зосим (Zosim). В средата на шестнадесети век Соловецкият манастир е в разцвета си. По това време външният вид на манастира и интериорът му се подновяват благодарение на големи дарения от страна на царското семейство.
Тогава са построени два големи манастирски храма – църквата Преображения Господня (Preobrazheniya Gospodnya) и църквата на успението на Богородица. В църквата Преображения Господня се съхранвали мощите на свети Зосим.
Благодарение на селскостопанската дейност на Соловецки манастир по това време той става един от най-богатите културни центрове в тази част на Русия. Тогава са направени няколко мелници, прокопани са канали, за да спомогнат за развитието на селското стопанство.
През шестдесетте години на седемнадесети век манастирът се обявява срещу църковната реформа и монасите отказват да използват новите църковни книги. След обсада на манастира той е превзет след предателство на един от монасите. След превземането на манастира почти всички монаси са били екзекутирани.
През осемнадесети век Соловецки манастир процъфтява благодарение на селското стопанство, лова и занаятчийството. По това време в манастира живеят почти 400 монаси, негово притежание са над 700 крепостни селяни и много земи. Манастирът е имал много голяма библиотека. През седемнадесети век манастирът успява да издържи три нападения от страна на шведски войници.
В средата на деветнадесети век Соловецки манастир е бил окупиран от англичани, които го обстрелвали над девет часа, без това да се отрази на дебелите му стени. Накрая англичаните се оттеглили. През двадесетте години на двадесети век манастирът е бил затворен.
По това време в Соловецки манастир е основан първият в Русия лагер за принудителен труд. Тук са работели над триста души. През 1923 година е бил основан лагер със специално назначение, който десет години по-късно е бил превърнат в специален затвор.
В него са се изпращали предимно политически затворници. По това време затворът става известен като Соловки (Solovki). Килиите на затвора са били по метър и половина дълги, един метър широки и един метър високи. Затворниците можели да спят само в седнало положение. През миниатюрно прозорче им се давала храна.
През 1939 година затворът е превърнат във военно училище. През деветдесетте години на миналия век манастирът отново отваря врати за монаси и вярващи. Той е открит наново с официална церемония.
Около Соловецки манастир се издига висока каменна ограда – стените са дебели по около пет метра и са високи по над десет метра. Стените на манастира имат седем порти и осем наблюдателни кули. Туристите могат да видят не само манастира и храмовете, но също така мелницата от седемнадесети век и камбанарията от края на осемнадесети век.
