Манастир Дечани
Манастирът Високи Дечани (Decani Monastery), известен и просто като Дачани, е средновековен православен манастир, разположен в близост до Метохия на територията на новата държава Косово. Построен е в началото на 14 в. от крал Стефан Дечански, който е погребан тук.
Той е най-голямата сграда, построена в Сърбия през Средновековието и има голямо религиозно, културно и историческо значение. Заради това, както и заради самата му архитектура, която и днес е в запазен вид, той е включен в списъка на ЮНЕСКО през 2004 г. за световно наследство.
Поради разиграващите се събития в днешно Косово, манастир Дечани играе важна роля в спасяването на сръбкото население в този район. В него се развива благотворителна, мисионерска и стопанска дейност, която да помогне на сърбите, останали в пределите на частично признатата за държава Косово. Днес манастирът освен, че е включен в списъка на световно известната организация, е включен и в списъка на Червената книга, за да може да оцелее сред политическите и военните размирици.
Посветен на Възнесение Господне, манастир Дечани е построен от францисканския монах Фра Вита през периода 1328-1335 г., който съвпада с последните години на управление на Дечански. Довършителните работи са направени по време на поемане на престола от неговия син-Стефан Душан. Манастирът е изграден, за да служи за последен дом на Стефан Дечански и днес се приема за негов мавзолей.
По време на Османското иго някои части от манастира и църквата са разрушени, но поради присъствието на францискански монаси, вътрешността остава непокътната. Най-голям интерес представляват фреските и иконите, по -голяма част от които датират от 14- 16 в.
Сред тях се откроява Лоното Авраамово, детайл от композицията "Страшния Съд". Състоянието на блаженство на душите на праведниците след смъртта им е изобразена чрез човешки фигури, седящи до лоното на патриарх Авраам. Впечатление прави и иконата от 16 в. на Възкресение Христово.
На нея Св. цар Давид и цар Соломон са поставени отдясно на Христа при Христовото Слизане в ада. Една от най-старите икони в манастира е на Св. Архангел Михаил, която датира от 1340 г. Стенописите са от периода 1335-1350 г. и са особено ценени от почитателите на изкуството и историята, тъй като показват различни стилови влияния.
Ковчегът, в който е погреба Стефан Дечански, е разположен в параклиса на манастир Дечани и често той се превръща в място за поклонение. До манастира е изградена църквата Христос Пантократор, в която се намират изключително ценни средновековни стенописи, прекрасен пример на смесица между славянското и византийското изкуство.
В нея се усеща и силното западно влияние, което изпъква на фона на високите колони и готическите прозорци. На входа й има каменни гравюри, показващи Христос Пантократор в седнало положение, пазен от лъвове.
манастир Дечани става особено популярен след канонизирането на Стефан Дечански за светец и след като в негова памет е написано житието му. Той става основно място за търсене на опора по време на Османското робство и служи за място на поклонение пред паметта на сръбския владетел.
