Скохланд
В Холандия се намира остров, който някога е бил полуостров, но е бил залят от водите на морето. На него са живеели в продължение на векове шепа хора, които са успели да оцелеят в изключително тежки условия, докато накрая принудително са били накарани да напуснат родните си земи.
Това е остров Скокхланд (Schokland Island), който за холандците се е превърнал в символ на битката между хората и морето. Той е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство и е първият обект на страната, станал обект на световната организация.
Според археологическите разкопки, направени на Скокхланд, на тогавашния полуостров е имало заселници, които са живели тук преди около 4500 г. пр. н. е. и с течение на времето нивото на морето се покачва и мястото става непригодно за живеене. Около 1500 г. пр. Хр. целият полуостров е покрит с вода и се превръща в кално мочурище.
През Средновековието благодарение на отдръпването на морето, както и чрез направените дренажи полуостровът става по-благоприятен и в земите му отглеждането на отделни култури става възможно. По това време морето обаче вече е завзело северната му част и скорошните наводнения били само въпрос на време.
Около средата на 15 в. Схокланд губи връзката си с основната земя и се превръща в остров. Населяван е от около 650 души, които са разположили фермите си на три отделни хълма. Останалата част на острова не е пригодена за живеене. Тъй като площта на трите възвишение била много ограничена, къщите били построени плътно една до друга и през годините при редовните бури на морето често били наводнявани.
Около 1700 г. обработваемите площи също станали част от мочурищата и постепенно жителите на острова се ориентирали към риболова като средство за препитание. Най-често се хващала херингата, живееща във водите около Схокланд. През 19 в. обаче популацията й застрашително намаляла и местното население започнало да се издържа главно чрез социални помощи, отпускани от държавата.
Непрекъснатите наводнения от бушуващите води на морето успели по това време да завлекат 20 къщи, но не променили решението на местното население да продължава живота си на острова. Направени били специални програми, които да обясняват на жителите на острова за опасностите от това им решение. Накрая през 1859 г. управляващият по това време крал Уилям Трети нарежда изселването на цялото население от острова и пълното му евакуиране.
Жителите са настанени в няколко рибарски селища, намиращи се в близост до Схокланд. Така островът се превръща в символ на героичната борба на холандците срещу неудържимата сила на морето.
Първоначално холандските власти решават да оставят острова на произвола на съдбата, но следват мащабни протести из цялата страна. Това съкровище, което днес е под егидата на ЮНЕСКО, успява да бъде запазено.
Няколко мъже и техните семейства се връщат в Скокхланд с цел да се грижат за малкото пристанище, фара му и доколкото могат да предпазват острова от нашествието на водните стихии. Последният обитател, който остава да живее на Скокхланд е пазителят на фара, който поради прекаленото усамотение полудява и е изгонен от властите от острова.
Скокхланд днес е превърнат в уникален природен и културен паметник, показващ дългогодишната битка между хората и морето, превърнала се в епична. Следи от нея могат да бъдат видени навсякъде по острова и околностите му.
Най-добрият сезон за посещение на Скокхланд е през лятото, тъй като тогава морските бури са по-редки. Има организирани екскурзии с пътеводител, който ще ви разведе и в отворилия врати музей, в който ще научите много за историята на острова през годините. За нея могат да ви информират и петте души, обитаващи и днес Скокхланд.
