Катедрала в Устър
Катедралата, разположена в красивия английски град Устър (Worcester Cathedral) е най-голямата забележителност в града и е считана за негов символ. Тази величествена постройка днес е седалище на англиканския архиепископ на града и нейната четириъгълна кула се вижда от почти всички точки на Устър.
Катедралата в Устър е благословена със своето местоположение, защото е построена на равен терен на река Севърн и може би освен катедралата в Дърам се намира на най-красивото място, на което някога е построявана катедрала в Англия. Не е случайно че то е будило вдъхновение у много художници и фотографи. Особено впечатление прави ако бъде видяна от срещуположния бряг на реката, откъдето величието й се вижда в пълен вид.
Историята на катедралата започва още през 680 г., когато тук се прави бенедиктински манастир, но основната й част е изградена през периода 1084- 1504 г. Заради многопластовия й строеж, протекъл в продължение на векове, тя е съчетание от всички архитектурни стилове, като се почне от норманския и се стигне до готическия.
След основаването на бенедиктинския манастир, който през годините придобива голяма популярност в града, тук започват честите нашествията на викингите, които помитат всичко след себе си. През 9 в. монасите са принудени да напусната манастира и се пръскат из различни части на Англия.
След постигането на мирни отношения с викингите животът в манастира се възобновява. Особена важна роля в историята му играят двамата архиепископи Осуалд и Вълстан. Първият е създал църквата към манастира, а вторият е инициатор за изграждането на сегашната катедрала.
Погледнато в исторически аспект Осуалд става епископ на града през 961 г. и по-късно е канонизиран за светец, а Вълстан е епископ на Устър през 1062 г., по времето когато започват набезите на норманите. Той проповядва на своето папство, че това е небесно наказание за греховете на неверниците и по този начин засилва вярата на гражданите в християнството. През 1203 г. той също е канонизиран за светец и изграждането на сегашната катедрала се дължи предимно на него.
Поради разрастването на манастира той взема решение за построяването на по-нов и величествен храм. Някогашната бенедиктинска постройка е съборена, но части от нея са използвани за новата катедрала. През годините тя непрекъснато е уголемявана и разширявана и получава днешния си завършен вид едва през 1504 г.
Когато крал Джон умира от прословутото си "преяждане от праскови" по негово желание е погребан тук и след две години синът му, Хенри Трети, освещава наново катедралата.
И днес този католически храм е място за преклонение, какъвто е бил и през изминалите векове. Епископите Осуалд и Вълстан остават в сърцата на вярващите и те често идват тук, за да се помолят за опрощение на греховете си.
Даже и да не сте религиозно настроени, непременно посетете този исторически паметник, който днес е определян като един от шедьоврите на викторианската епоха. Великолепната норманска крипта и величествената централна кула ще оставят незабравими спомени у Вас.
