Дяволския мост в Чивидале дел Фриули
В Чивидале дел Фриули, старинен италиански град в регион Фриули-Венеция Джулия, разположен около река Натизоне, се намира един изключително красив мост, известен като дяволския мост.
С изграждането на моста и нестандартното му име са свързани няколко легенди. Според най-разпространената още през далечни времена местните жители на Чивидале дел Фриули се събрали на реката и решили да построят мост, който да свързва двата й бряга.
Минали цели дни, но никой не могъл да измисли как това да се случи поради височината на отвесните скали, разположени по бреговете на реката. Тогава се появил дяволът, който си предложил услугите, Обещал, че ще построи мост, но в замяна ще иска душата на първия, който го премине.
Дяволът наистина построил красив мост и то само за една нощ. Намесила се дори и майката на Лукавия, която сложила в престилката си голям скален блок, който всъщност е централният камък в реката. на следващата сутрин дяволът дошъл да си иска наградата, но се оказало, че първият, преминал по моста, не бил човек, а куче или котка ( в зависимост от различните версии на легендата).
Дяволският мост, превърнал се в символ на града, е построен от камък през 1442 г. Разделен е на две арки, поставени върху камък, разположен в средата на река Натизоне. Пред всеки, който мине по него, ще се открие незабравима гледка към дефилето на реката.
Самият мост има доста сложна конструкция, защото двата бряга на реката са скалисти и имат различна височина. освен това каменният блок, поставен в центъра на реката отстои с различно разстояние до двата бряга. Така е направен мост, който е висок около 22.50 м., изграден върху три стълба, които са разделени от две арки с различна ширина.
Предполага се на мястото на каменния мост е имало дървен, който е изграден още около 1200 г. сегашният каменен мост, проектиран от Дюгаро, е започнат през 1442 г. Направени са най-различни изчисления заради различните ниво на единия и другия бряг.
Строежът върви изключително бавно и трудно и е започнат под ръководството на Еверардо, който е последовател на Дюгаро. Не е ясно какво точно се случва, но се предполага, че Еверардо се разболява от чума и умира. Наследява го Бартоломео дел Цистерне, който успява да завърши дълго чаканият от гражданите на града мост.
Павиран е през 1501 г. и през 1558 г. и през годините често е реставриран и обновяван заради честите наводнения, причинени от качване нивото на река Натизоне. През 1843 г. при поредното укрепване на моста, са открити камъни, датиращи от римско време, които днес можете да видите в музея на града.
Особено трагичен момент за Дяволският мост настъпва през 1917 г., когато поради военните сражения в района е взривен в опит да бъде спрян врага. Възстановен е от германците, които наемат местни квалифицирани работници. Обаче не за дълго. По време на Втората Световна война мостът отново понася поражения, но този път не толкова сериозни.
Оттогава насам мостът е реставриран на няколко пъти, но като цяло е запазил средновековния си вид. Заради намиращата се в реката Натизоне естествена скала, върху която всъщност е изграден моста, често се споменават различни легенди, свързани с свръхестествени сили.
