Есауира
Есауира, известен и като Ес Сувейра (Essaouira) е популярен курортен марокански град, разположен на брега на Атлантически океан. Той е рай за туристите, идващи не само, за да посетят красивите му плажове, но и за тези, които предпочитат културните обиколки.
Този древен град ще очарова всеки със старинната си крепост и с многобройните представителни постройки, истински шедьовър на архитектурата. Заради своята значимост целият Стар град е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
Есауира е включен като обект в списъка на световната организация като пример за укрепен град от края на 18 в. Архитектурата му е съчетание от военния европейски стил и северноафриканския тип. Проектиран е от френски архитект, който е силно повлиян от работата на Вобан.
Днес запазилият своя европейски облик град е посещаван от голям брой туристи, дошли да се възхитят на бившата пиратска крепост, която доскоро е била известна като колония на художници и рай на хипитата.
Есауира има древно минало, започнало още през 7 в. пр. н. е. Тогава тук се преселват финикийците, които по-късно са изместени от римляните. Те започнали да събират по бреговете на океана миди, за да извличат от тях лилава боя, която била много ценена в Рим. И днес островите около Есауира са известни като Лилавите острови.
През 15 в. по време на португалските нашествия, градът сменя собствениците си. Португалците построяват крепостта, която наричат Могадор и започват да търгуват с други държави от африканския континент.
Най-голям възход Есауира достига по време на арабите. В средата на 18 в. султан Мохамед Втори решава да превърне града в своя военноморска база. По негова покана тук е извикан известния френски архитект Теодор Корню, който нашумява с изградените по негов проект крепости в Лангедок.
Той е човекът, който придава завършеният облик на града, изгражда пристанището му и военните укрепления. По-късно обаче султанът отказва да му плати и го обвинява в предоставяне на информация на британците. Теодор Корню напуска града.
Днес някогашното рибарско селце, което по-рано е било известно като Могадор, е рай за туристите. От мнозина е признат за едно от най-очарователните кътчета на Кралство Мароко. В негов символ се е превърнал португалският форт, построен на брега на океана.
Той е заобиколен от стени със заоблени зъби, които да защитават населението на Есауира от пиратски набези. На пръв поглед стените му изглеждат като типичните европейски сгради от онова време, но вътрешността им е от мазилка- традиция на ислямската архитектура.
Особено популярен става Есауира през 70-те години на миналия век. Тогава тук се преселват много художници, които са вдъхновени от красивата му природа. Градът се превръща и в нещо като място за преклонение на хипитата, които са привлечени от топлия климат, девствената природа и приятелски настроените му жители. Не на последно място тук ги задържа и разпространилата се през тези години продажба на хашиш.
Със своята красота Есауира очарова и известни режисьори, които тук намират изключително подходящи декори за заснемане на филмите си. През 1949 г. тук легендарният Орсън Уелс заснема станалият световно известен филм "Отело". През 2004 г. пък тук е пресъздаден средновековния Йерусалим във филма "Небесно царство".
