Керкуан

Тунис е сред тези африкански държави, в които туризмът е започнал да се развива много отдавна. Още в началото на 19 век на полуостров Кап Бон са построили луксозни вили множество известни личности и аристократи. Доста по-късно в областта по време на археологически разкопки е открит един древен град, изграден от финикийците и разрушен по време на пуническите войни.

Оказва се, че това е Керкуан, който е единственият пунически град, запазил се до наши дни. Заради своята значимост за историята на цялото човечество руините от този античен град са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство под името Пунически град Керкуан и неговия некропол(Punic Town of Kerkouane and its Necropolis).

Първите колонизатори на тунизийското крайбрежие са финикийците. Част от тях се насочват към Кап Бон, където окончателно се заселват, създавайки град Керкуан. Не е ясно защо градът носи това име, тъй като в превод името му означава "не на място", но като цяло културата на финикийците е обгърната в мистерия.

Керкуан е създаден около 6 в. пр. н. е. и се преполага, че е унищожен по време на Първата пуническа война. За разлика от повечето градове, които са разрушени по време на пуническите войни, Керкуан никога не е бил възстановен, което от историческа гледна точка се оказва изключително ценен фактор.

Макар от града да не е останало много, той е във вида, в който е бил в древността, без над него да са се трудили древните римляни. След направени подробни разкопки и анализи се оказва, че Керкуан е единственият по рода си оцелял пунически град.

Посещавайки руините на града, ще бъдете смаяни от добре запазилите се основи на къщите и покритите им с мозайки подове. Почти всеки дом има собствен санитарен възел, разполагащ със седящи каменни бани. Голяма част от тях са покрити с розов мрамор.

Сред руините е намерено и багрило, което означава, че още тогава финикийците са го използвали. По това време багрилата били ценени почти колкото златото и само определени градове имали правото да ги използват. Финикийците са извличали лилав цвят от черупките на мидите. За направата на 1 гр. багрило от този вид са били необходими около 5000 миди.

Днес разкопките в Керкуан се смятат за най-важните в цяла Африка. Градът е открит едва през 1952 г., но истински масови археологически проучвания започват чак през 1966 г. Тогава става ясно че Керкуан има формата на подкова и се характеризира със сложен градоустройствен план. Разкриват се множество сгради и цяла улична мрежа.

Повечето домове са построени около централен двор и са еднотипни, а многобройните водни канали показват, че вече е била разработена дренажната система. Тогава се откриват и огромните каменни зали, в които са намерени купища празни черупки от миди.

За града няма много исторически сведения и догадки и предположения относно съдбата му могат да се правят главно на базата на откритите постройки. Знае се, че е разрушен от консула Марк Атилий Регул и не е ясно поради каква причина никога повече не е възстановен. Местоположението му е определено на базата на антични данни от френски археолози.

Най-значимата сграда в него е пуническия некропол, намиращ се на половин километър от античния град. Той е открит още през 1929 г. от местни жители, които дълго време го пазили в тайна. При направените разкопки е открит уникален дървен саркофаг, подобен на тези от времето на Ахирам. Заради своята значимост некрополът и целият град са под защитата на ЮНЕСКО.