Куева де лас Манос
Всеки е чувал за мистерозни пещерни рисунки, датиращи от далечни времена. Особен интерес обаче представлява пещерата Куева де лас Манос (Cueva de las Manos), известна като Пещерата на ръцете.
Тя изобилства от отпечатъци на човешки ръце, датиращи от периода между 13 000 и 9 500 години. Заради своята значимост обектът е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
Пещерата на ръцете е изключителен свидетел на културата на най-ранните човешки общества в Южна Америка. Освен отпечатъци на човешки ръце, има изображения и на често срещащи се в региона животни, както и на ловни сцени.
Куева де лас Манос или Пещерата на ръцете, наречена на отпечатъците на човешки ръце в пещерата, съдържа изображения на ловни сцени, чийто произход се простира назад още в древни времена. Според много изследователи създателите на скалните рисунки са най-вероятно предците на ловците-събирачи.
Пещерата и нейното богатство е открито в Патагония от европейските заселници през 19 в. Според археологическите проучвания мястото е било обитавано преди около 7000 години от едни от първите заселници, известни като племето техуелче. Международната научна общност приема теорията, че това е едно от най-важните места на най-ранните ловци, събирачи, живеещи на групи в Южна Америка.
Някои ловни сцени показват отделни ловци, а на други са изобразени групи от по десет или повече мъже. Оръжията, които използват, са кръгли камъни, с които целят животните и после им се нахвърлят. Картините са направени с естествени минерални пигменти. За червено и лилаво се използват железни оксиди, за бял цвят-каолин, а за черен-манганов оксид, примесен със земя.
Рисунките имат различна датировка. Доказано е, че най-старите от тях са на възраст от поне 9000 години, но според някои учени и от повече. Най-ранните произведения са от 1 в. пр. н. е. Сред изобилието от ръце се оказва, че става въпрос предимно за левите ръце на малки момчета.
Според мнозина това е свързано с древния обред на предците на индианците от Патагония. Предполага се, че след като момчето се превърне в мъж, то оставя контур от ръката си в стените на пещерата.
Европейските посетители на Патагония записват впечатленията от скалното изкуство в района още през 19 в., но за първи път в научната литература се споменават през 20 в. Обект на сериозно проучване от страна на археолози и изследователи стават едва през 1960 г.
Благодарение на работата на Карлос Х и неговите колеги Куева де ла Манос придобива международно научно значение като праисторическо място, съхранило скалното изкуство. Причина за добрата консервация на картините е ниската влажност на въздуха, тъй като скалите се оказва устойчиви на проникването на вода.
Можете да посетите Куева де лас Манос по всяко време на годината. Картините се намират в пещери, разположени сред изключителен пейзаж. Тук през дълбокия каньон минава живописна река, която превръща мястото в добър фон за снимки.
