Лас Паринас
В северозападните части на Аржентина се намира един изключителен геологичен и културен район, който е известен като Лас Паринас (The Parinas). Тук от векове местното население се е занимавало с отглеждането на овце и лами, в резултат на което животновъдството не е преставало да се развива. Хармонията между природата и човека рядко могат да бъдат съзрени на друго място така, както в Лас Паринас, поради което заради своята универсална и културна стойност обектът е включен през 2001 г. в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство, отговаряйки на смесената категория - и културен, и природен обект.
Лас Паринас се намира в северозападната част на Андите и по-точно в западните части на провинция Катамарка. Тук преобладават планинските пейзажи, отличаващи се с големи вулканични конуси, депозити от лава и обширни равнини. Климатът е изключително суров. Времето винаги е много студено и сухо, като средните годишни валежи са по-малко от 200 мм. на година.
Възможно е, обаче, в продължение на години да не падне и капка дъжд. Често има силен вятър, който трудно се понася. Небето се покрива с тъмни облаци и затрещяват гръмотевици. Именно тук, в този екстремен район, в продължение на векове хората са се занимавали с животновъдство.
Заради суровите условия Лас Паринас е с ниска гъстота на населението. Разполага с няколко селища, сред които за най-значимо се приема Антофагаста де ла Сиера, което е населено от по-малко от 750 души. Всички хора, които живеят в Лас Паринас, се занимават с отглеждането на лами и овце. От кожата им се получават влакна, които след като бъдат превърнати в прежда, се използват главно за износ. Качеството им има световно признание. Животните се използват изцяло за препитанието на населението. От тях се добива мляко, а месото им е сред основната храна на жителите на този малко познат край на Аржентина.
Въпреки изключителното безводие в района на Лас Паринас, тук са успели да се адаптират някои много интересни растителни и животински видове. На неприятните температури и височини се срещат много ендемични видове, включително диви животни и мигриращи блатни птици. Те живеят предимно сред малкото езера и лагуни, които успяват да съхранят и малкото вода, идваща до тук.
Разхождайки се из Лас Паринас ще видите на много места малки стада гуанако - това са дивите родственици на ламата. Те имат стройни тела, покрити с кафявочервеникава козина. Краката и шиите им имат по-светъл цвят, подобен на пясък. Преди векове тези животни са били преследвани от ловджиите главно заради месото им, но поради бързото намаляване на популацията им, те вече са защитени видове.
Погледнато в културен аспект районът на Лас Паринас е бил обитаван от малки групи от хора, които са се заселили тук преди повече от десет хиляди години. Занимавали са се с лов на животни и събиране на билки. Живеели са предимно в пещерите и другите природни заслони, за да имат покрив над главата си.
В продължение на векове те са се изхранвали с животновъдство и са имали свои собствени традиции и обичаи, които дори и след пристигането на испанците, са успели да се съхранят. Това е една от основните причини Лас Паринас да бъде включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство и въпреки относителната му недостъпност да се е превърнал в туристическа атракция.
