Виландра (Районът на езерата Уиландра)
В Нов Южен Уелс, Австралия, се намира една необикновена област. Това е района, познат като Виландра, в който са разположени пресъхналите езера Уиландра. Той има международно значение, тъй като тук са открити археологически доказателства за човешко присъствие от преди 45-60 000 години.
Намерени са множество човешки и животински фосили и вкаменелости, чрез които може да се проследи еволюциаята на човека. Особен интерес представляват и останките от огромни торбести бозайници, които са намерени в областта. Заради своята значимост езерната област Виландра е включена през 1981 г. в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
Езерата Уиландра заемат площ от над 2400 кв. км. Образували са се преди повече от 2 млн. години в Нов Южен Уелс, Австралия. Някога те са притежавали растително покритие. Когато през 18 в. пристигат първите европейски заселници, те донасят със себе си зайци и овце, които бързо унищожават растителния свят в езерната област. Бурните ветрове довеждат до сравнително бърза ерозия, която позволява появата на много археологически находки.
От направените проучвания през 20 век става ясно, че езерната област е била населявана от аборигени още преди 50 хиляди години. Няма точни доказателства откъде са пристигнали, но според повечето изследователи те идват от Югоизточна Азия. Бързо са се разпрострели по целия австралийски континент, за което свидетелстват множество открития, направени в различни части на Австралия.
Особен интерес представлява културата на аборигените, която до голяма степен е успяла да се съхрани с времето. Етнолозите започват да проявяват интерес към нея и да се опитат да се запознаят с обичаите и езиците на различните племена едва през 19в., когато най-древните традиции са забравени. От направените разкопки при Виландра, при които се откриват най-старите човешки останки на континента, става ясно, че още преди десетки хиляди години този древен народ е имал религиозни ритуали. В езерната област са открити следи от най-ранната кремация в историята на човечеството.
Открити са следи от праисторически хора, живяли тук преди около 14 000 години. За тях изследователите все още водят спорове дали са били късна форма на хомо-еректус, предшестващ хомо-сапиенса, или хомо-сапиенс като нас. Намерени са миди, още когато в езерата е имало вода. Те са събирани от древните хора, за да могат да се изхранват. Купчините от миди са оставени във вида, в който са били събирани от предците ни, което е наистина уникална находка.
Сред направените открития в района на езерата Уиландра са и около 500 човешки стъпки, датиращи от над 20 000 години. Ясно се открояват и на възрастни хора, и на деца. Те се явяват най-старите човешки следи, открити на континента и благодарение на тях днес можем да надникнем в света на миналото.
След направените анализи учените стигат до извода, че хората, живели някога тук, са били доста високи и са тичали много бързо. Позицията на стъпките показва, че най-вероятно хората са ловували, тъй като се виждат следи от животни и от копия. Предполага се, че най едрият ловец е бил висок около 2 метра и че може да развие скорост от 20 км. в час.
Основните археологически разкопки започват през 2003 г. и оттогава до днес са направени множество открития, които ни предоставят информация как древните хора са живеели на отдалечения континент.
