Мостовете на езерото Пончартрейн
Мостовете на езерото Пончартрей (Lake Pontchartrain Causeway) или Лейк Пончартрейн Козуей е система от два успоредни моста, които свързват двата края на това най-голямо за американския щат Луизиана солено езеро. На този етап мостовете на езерото Пончартрейн с тяхната дължина от 38, 4 км се считат за най-дългия мост в света.
В последен етап е строителството на съоръжение над морето между Хонг Конг и Макао, което след завършването му ще бъде дълъг над 50 км. По този начин мостът (Qingdao Haiwan Bridge), свързващ южната провинция Гуангдонг в Хонг Конг и Макао ще детронира Лейк Пончартрейн Козуей от първото място.
Най-дългият съществуващ мост съединява бреговете на езерото Пончартрейн в Югоизточна Луизиана. За да се премине целият от край докрай, шофорането отнема около 25 минути, ако, разбира се, се спазват обозначените ограничения в скоростта. Засега Лейк Пончартрейн Козуей е счита за петия или шестия най-дълъг мост в света. Bang Na Expressway в Банкок (Bangkok) достига дължина от 54 км, но той пресича водното пространство в минимална част от дължината си.
Мостовете на езерото Пончартрейн свързват южния бряг при Metairie в Луизиана, който е част от Ню Орлеънс и северното крайбрежие при градчето Mandeville. Първият мост над Пончартрейн е завършен през 1956 г. Изграден е изцяло от от монтажни елементи, 9 500 на брой, като всеки от тях покрива един отвор с дължина 17 метра и широчина 10 метра.
Вторият мост, който е изграден под първия, е отворен за експлоатация през 1969 г. и също е изграден от сглобяеми елементи. Елементите за целия Лейк Пончартрейн Козуей са произвеждани във временно предприятие на брега на езерото, и са превозвани и монтирани с помощта на плавателни съдове.
Идеята за построяването на мостовете на езерото Пончартрейн датира още от началото на 19 век, когато Бърнардде Меринг (Bernard de Marigny), основателят на Mandeville, практикува фериботни услуги до 1930 г от единия до другия край на езерото. Първоначалната идея, предложена през 1920 г, е в Пончартрейн да се изградят изкуствени острови, които да се свържат помежду си с по-малки мостове.
Средствата за построяването им щели да дойдат от разпродаването на парцели по изкуствените суши. През 1948 година законодателството на Луизиана назначава комисия за построяването на Пончартрейн Козуей. За ръководител на проекта е назначен Джеймс Уолтърс (James E. Walters).
Оригиналният мост е с две платна, които са пуснати в експлоатация през 1956 г., а целият проект възлиза на сумата от 30, 7 милиона щатски долара. А успоредно участък с две платна, 1/100-на от една миля (15 м) по-дълъг от оригиналния, Вторият мост е открита на 10 май 1969 г. успоредно на първия, като е с 15 метра по-дълъг от оригиналния.
Построяването на последния мост от Лейк Пончартрейн Козуей струва около 26 милиона долара. Лейк Пончартрейн Козуей винаги е бил платен мост. До 1999 г. таксите се събират от двете страни, но след това плащането е преместено само от южната страна. Двустранният талон струва 3 долара и 1.50 в една посока. Над 30 000 автомобила преминават ежедневно по мостовете на езерото Пончартрейн.
