Новозеландски субарктически острови
Нова Зеландия, често наричана Природният рай на земята, е едно изключително интересно място. Тя се състои основно от два по-големи острова, познати като Южен и Северен остров, които нямат нищо общо помежду си.
Освен тях обаче има няколко субарктически острова, които заради разнообразието си от флора и фауна, повечето от която е ендемична, са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство под името Новозеландски субарктически острови (The New Zealand Sub-Antarctic Islands ).
Те се разделят на няколко основни групи от острови, като по-известни от тях са Антиподови острови, Острови Баунти, Остров Кембел и Оукланд острови.
Антиподовите острови се състоят от остров Антиподи, остров Боланс и още няколко съвсем малки островчета. Те не са обитавани и се посещават най-вече за научни цели, тъй като са се превърнали в рай за множество птици, повечето от които редки или ендемични видове. Интерес за учените представлява и уникалната флора, състояща се главно от храсти и обрасли с билки ливади.
Острови Баунти също се необитаеми. Открити са едва през 1788 г. от Уилям Блай, който акустира на тях заедно с кораба си "Баунти", откъдето идва и името им.
След като са открити от европейските моряци за известно време те се превръщат в популярна ловна дестинация. Избити са много птици. Благодарение на включването им в списъка на ЮНЕСКО живеещите на острова албатроси и популации от пингвини вече се чувстват защитени.
Острови Кембъл се състоят от основния остров Кембъл и от множество по-малки острови. Открити са случайно от английския капитан Фредерик Хаселборо през 1810 г., но и до днес са необитаеми.
Били са удобна спирка на преминаващите от тук кораби. Спирайки обаче за по няколко часа на островите, корабите оставили след себе си и множество плъхове. Необезпокоявани от никого те застрашително се размножили, убивайки цели популации от пингвини и буревестници. Едва през 2003 г. правителството на Нова зеландия взема мерки и плъховете са избити, гарантирайки възстановяване популациите на местнте видове.
Може би най-интересни са острови Оуклънд. Те са открити през 1806 г. от Ейбрахам Бростоу, английски капитан. След направени проучвания става ясно, че преди векове тук е имало полинезийски селища. Вероятно заради лошите климатични условия хората са напуснали острова.
Правени са няколко опита на Оуклънд да бъдат заселени хора, но всички са неуспешни. За известно време островите се използват за отглеждане на домашни животни, но се оказва, че те изяждат местните видове. Особено вредни са зайци, които са окончателно унищожени от еколозите през 1993. За да бъдат защитени ендемичните видове на острова е създаден резерват.
Днес на Новозеландски субарктически острови няма постоянно население и са посещавани само от научни експедиции. Растителността на новозеландски субарктически острови до голяма степен е уникална. Сред храстите растат рядко срещани билки, които могат да виреят само на тези климатични условия.
Повечето от тях имат гигантски размери, които са наистина уникални. Впечатляващо е разнообразието и на фауната. Категоризирани са 126 птичи вида, 40 от които са морски и птици. 5 от тях се размножават единствено на субарктическите острови на Нова Зеландия.
