Пътна система на инките
В Южна Америка, на територията на Перу, Боливия, Еквадор, Колумбия, Чили и Аржентина се намира един обект от световно значение. Това е пътната система на инките, която представлява плетеница от пътища с дължина около 23 000 км. Изградената през 15 в. пътна система е била най-съвършената в света, поради което се очаква запазените от нея участъци да бъдат включени с списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
Пътят на инките, през който днес минават многобройни туристически маршрути, може да Ви предложи едно незабравимо преживяване. Той се вие от морския бряг чак до върховете на Андите и с право е считан за едно невероятно инженерно постижение.
Изградена е цяла мрежа от главни и второстепенни пътища, а над реките и пропастите висели мостове, направени от дърво и плътно усукани растителни влакна, които достигали дебелина колкото човешко тяло. Минавайки по този древен преход, който се използва и днес, ще попаднете във вълшебното царство на една вече изчезнала изумителна цивилизация.
Пътната система на инките, която била най-мащабната по това време, е причина да се развие и съобщителната система. По мрежата от лъкатушещи пътища и пътечки освен търговци се придвижвали и вестоносците на императора, известни като часкуи. Те не познавали колелото и коня, но изминавали много километри пеша, за да пренасят съобщения от единия до другия край на империята.
Всеки вестоносец изминавал около 2 км. тичайки, след което бил заместван от следващия часкуи. Изградени били специални пощенски станции, на които вестоносците да могат да си почиват. За да не губят време, те известявали за своето появяване отдалеч, надувайки морска раковина. Така смяната ставала по-бързо, превръщайки съобщителната система на инките в най-съвършената през периода 15-16 в.
Имало два главни пътя, които имали множество разклонения до всяко селище. Най-голяма роля за изграждането им са изиграли Топа Инка и синът му, Уайна Капа, който в края на 15 в. построил втора столица в Кито. Малко след това избухнала гражданска война в империята, която попречила цивилизацията да се съхрани.
По това време пристигнали испанците, които се превърнали в първите колонизатори на тези територии. През 1535 г. империята на инките престанала да съществува. За нея днес напомнят многобройните храмове и древни постройки, до които можете да стигнете, поемайки на дълъг преход през Андите.
За един от най-интересните участъци се смята пътят от Чилка в Урубамба до Мачу Пикчу на територичта на Перу. Той обхваща около 45 км и отнема около пет дни. След като тръгнете от Чилка ще стигнете до селото на инките Лактапата. Оттук пътят продължава само нагоре докато стигнете Прохода на покойницата с височина 4200 метра над морското равнище. Това обикновено се случва на третия ден от прехода. На петия ден ще минете през Портата на Слънцето и ще достигнете връхната точка на пътешествието - Изчезналата Цитадела на инките Мачу Пикчу.
Можете да предприемете този преход по всяко време на годината, но през периода май-октомври е доста по-сухо. Препоръчва се преди да потеглите да отседнете за два-три дни в Куско, за да можете да се аклиматизирате за такава височина. Тъй като желаещите участници за такъв маршрут целогодишно са много е добре предварително да направите резервации, за да можете да се включите в група с водачи и носачи.
