Ел Камино Реал де Тиера Адентро
Въпреки отдалечеността си и икономическите проблеми САЩ продължава да е сред водещите туристически дестинации. Това се дължи не толкова на огромните градове-мегаполиси, колкото на пленителната ѝ природа. Тя разполага с множество национални паркове, които от десетилетия са се превърнали в атракция за туристите. Ако сте любители на по-екстремните преживявания и искате да се насладите на необичайната красота на американската природа, като в същото време да научите и за историята на тази държава, можете да направите прехода, известен като Ел Камино Реал де Тиера Адентро (El Camino Real de Tierra Adentro).
Това е национнален исторически маршрут, който започва от Сан Хуан Пуебло в Ню Мексико и завършва в Мексико Сити. В превод от испански името му означава Кралският път към вътрешните земи, което е свързано с ерата на испанската колонизация в Америка. Използван е най-вече през периода 1598 - 1882 г. Изминавайки този относително труден маршрут, който е с дължина от 2560 км., ще имате възможността да се запознаете с историята на малките и големите градчета по пътя, в които испанската, мексиканската, американската и английската култура дотолкова са се слели, че днес са се превърнали в едно цяло. Заради своята значимост прехода Ел Камино Реал де Тиера Адентро е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
Гледките, които се разкриват пред Вас, минавайки по Ел Камино Реал де Тиера Адентро, са наистина изумителни. Ще видите красивите планини Сан Андрес отдясно и реката отляво, овтвъд която също се издигат планини. Особено красив е преходът през есента, защото тогава листата на дърветата се обагрят с великолепните есенни цветове.
Тогава величествено изглежда и просторната долина Хорнада дел Муерто, през която често се виждат препускащи коне. Името на долината в превод означава Пътят на мъртвеца и идва от испански. Свързано е с разказ за мъж, който бягайки от инквизицията в края на 17 в. попада в пустинята Хорнада дел Муерто, която погледнато от юг на север има дължина от 160 км. Това се оказва непосилен маршрут за беглеца и той умира. Дори преди това пустинята е считана за зловещо място, най-вече заради липсата на вода.
Въпреки мрачното име на приличната на пустиня земя и унилия ѝ тъжен пейзаж, мнозина съзират и красотата ѝ, криеща се в пурпурните и белите листа на градинския чай и накацалите хаотично кактуси. Сред дългите ивици изсъхнала земя може на места да се види и трева, която успява да оцелее насред пустошта. В края на пътя този застинал пейзаж бързо се заменя от красиви долини и тучни пасища.
Още от древни времена маршрутът е бил използван за търговия между местните индиански племена, но става официален път едва в края на 16 в., когато е използван по време на испанската колонизация. Независимо дали колонизаторите са впрягали каруци или са ходели пеша, целият маршрут от Рио Гранде до Сан Хуан Пуебло е отнемал около шест месеца път, като към тях се прибавят и около 3 седмици за почивка по време на прехода.
Особено значима роля започва да играе Ел Камино Реал по време на християнизирането на местните индианци. По него са минавали испанските мисионери с цел да проповядват своята вяра и традиции. Дори след обявяването на независимостта на САЩ пътят е използван.
През 1881 г. е построена ж.п. линията, свързваща двата града и така нуждата от преминаването през пустинята с каруци отпада. В продължение на десетилетия пътят Ел Камино Реал е забравен, докато в началото на днешния век организациите, защитници на американското наследство, не се сещат за него. На 13 октомври 2000 г. той официално е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
