Наска и Пампас де Хумана
Перу е сред най-интересните държави в Латинска Америка, която всяка година привлича милиони туристи, дошли да търсят следи от отдавна отминали времена. Само през последните пет години туризмът тук е нараснал с 25 %, което го е превърнал в най-бързо разрастващия се стопански отрасъл. И това не е никак странно. Освен с цивилизацията на инките и величествените колониални градове, Перу се свързва и с много индиански култури, които са се развивали тук още преди 9000 г. пр. н. е.
Наистина са малко държавите по света, които могат да се похвалят с толкова древна история. Тук, още преди появата на инките, е имало силно развити индиански цивилизации, като Шавин, Моче, Аймара, Кечуа, Паракас и Наска. Особен интерес представлява последната, от която са останали множество следи, датиращи около 500 г. пр. н. е.
И днес продължава да е загатка за археолозите и изследователите техните геоглифи, разположени по протежение на крайбрежната долина на Перу, на около 400 км. от Лима. Заради своята значимост този обект е включен през 1994 г. в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство под името Линии и геоглифи в района на Наска и Пампас де Хумана (Lines and Geoglyphs of Nazca and Pampas de Jumana).
Геоглифите в Перу представляват изображения на живи създания, стилизирани растения, въображаеми същества и геометрични фигури. Тези знаци са издълбани в земята като е премахната червеникавата почва. По този начин отдолу остава белезникав слой, който силно контрастира на горния. Някои от рисунките са доста прости и представляват обикновени линии и всякакви геометрически форми, докато други са правени от опитни художници. Виждат се очертанията на маймуна, паяк, лама, риба, колибри и др.
Знаците в Наска са открити за първи път през 20-те години на миналия век от Алфред Кроебер и Мехиа Ксепсе и оттогава до днес не са преставали да интригуват археолозите. След направени подробни проучвания на терена повечето учени стигат до заключението, че това са били вид напоителни съоръжения, тъй като се намират в самата пустиня. До този момент сложните стилизирани фигури не са открити и научната общност се съгласява с това твърдение.
През 1941 г. съвсем случайно по време на полет са открити и другите знаци. Пол Късък от Университета на Лонг Айланд предполага, че те са вид астрономически календар, най-големият в света. По-късно с тайнствените знаци се занимават германската математичка Мария Райхе, Ерих фон Деникен и много други учени, но до окончателно становище относно какво представляват тези рисунки не се стига.
Сред научните среди дори се поддържа версията, че това са писти за приземяване, тъй като се предполага, че древните индиански племена са имали примитивни летателни апарати. Изниква дори хипотезата, че това са рисунки, направени след срещата на племената с извънземни.
Според най-новата теория линиите в Наска служат за пътеки, по които да минават ритуални процесии. Предполага се, че навремето всяка класа на наските и имала своя пътека. Някои от тях наистина служели за астрономически календар, предсказвайки кога е най-доброто време за посев и за събиране на реколтата, зимното и лятното слънцестоене и движението на небесните тела.
От 1997 г. в района на Наска действат мащабни изследвания, водени от перуански и немски изследователи. Проектът е известен като "Наска- Палпа" и има за цел да даде окончателен отговор на въпроса какво е предназначението на геоглифите и да разкрие тайните на културата Наска.
