Пустинята Калахари
Африка е известен като континента, който винаги има с какво да Ви изненада. Не малко пътешественици са се отправили по стъпките на европейските откриватели, успели до голяма степен да изкоренят местните убеждения и виждания на народите, открити по тези земи. Защото макар Европа да е наричана Стария континент, според направените археологически разкопки се оказва, че континентът, на който са се появили първите предшественици на днешните хора, е именно Африка.
Тук векове наред земите са били обитавани и доказателства за това са открити на много места. Особен пример за това е пустинята Калахари (The Kalahari Desert), която се простира на територията на Ботсвана, Намибия и РЮА, но поради разрастването си вече заема и земите на Ангола, Замбия и Зимбабве. Тя далеч не е толкова голяма, колкото Сахара, но за разлика от нея представлява една непрекъсната пясъчна равнина, която в същото време е най-дългата в света.
Тя е сред основните забележителности в Южна Африка. Всяка година привлича много туристи към себе си с уникалните си пейзажи, с откритите пещерни рисунки, останали за спомен от някои от първите хора и с редките животински и растителни видове, които са се аклиматизирали на температури, достигащи до 50 градуса по Целзий. По-голяма част от туристите обаче идват, за да се запознаят с културата на един от най-забележителните народи по света - бушмените.
Бушмените, известни и като племената сан, са обитавали териториите на Калахари още от каменната ера (от около 20 000 години). И до днес те са избрали да живеят по традиционния според техните възгледи начин на живот, който не се е променил съществено от времето, когато са се появили по тези земи. Те все още бродят из изконните си земи в пустинята като номади както преди 20 хилядолетия. Прехранват се със събиране на плодове и корени, с планинарство, събиране на насекоми и с ловуване с лов и стрели.
Други оръжия не са им познати. Жените и децата прекарват по-голяма част от времето си в търсене на влагозъдържащи растения и на дребни животни, с които биха могли да се изхранят в случай, че мъжкият лов е бил неуспешен. Интересно е да се отбележи, че децата на бушмените от най-ранна възраст се научват да разпознават над 200 вида различни растения, някои от които се използват за лечение на различни болести или травми.
Първоначално бушмените са населявали почти цялата част на Южна Африка, но след пристигането на нови африкански народи, а по-късно и на европейците, те са били принудени да се преместят в по-ограничени части. Мъжете се славят като изключителни ловци, които макар и да не разполагат с пушки, използват много умело лъка си. Стрелите се напояват в отрова, извлечена от какавидата на бръмбар, която е изключително силна и улученото животно умира веднага без да се мъчи. Друг интересен факт, свързан с бушмените е самото им отношение към природата.
Те живеят в пълна хармония с нея и я използват само за собствените си нужи. Ловуват единствено, колкото да могат да се прехранят, а не за да извлекат финансова полза от улова си и да продават месото по пазарите. От древни времена те са наследявали убежденията на прадедите си, че ако човек злоупотребява с природната среда, Всемогъщият бог ще го накаже.
Днес от всички останали около 55 000 бушмени само около 2000 се изхранват само с лов. Въпреки че цивилизоването успява да се докосне до тях, то не ги засяга толкова и дори и днес сред необятната шир на Калахари ще срещнете изцяло голи хора, които ги закрива само скромна препаска около срамните части и които не са и чували за телевизор, за компютър или за телефон. Сблъсъкът с тези древни номадски племена наистина ще успее да Ви одухотвори и да Ви остави незабравими спомени от пустинята Калахари.
