Обявиха жълтите павета за културно наследство

Столичният общински съвет прие доклада на общински съветник професор Вили Лилков, относно обявяването на жълтите павета в София за културно наследство. Общинарите приеха единодушно искането на проф. Лилков.

По смисъла на Закона за културното наследство жълтите павета са класифицирани като културна ценност – културен ландшафт. Тези ярки символи на София ще бъдат заснети, описани и при ремонт ще бъдат възстановени в същия вид.

Наред с кестените по бул. Руски, градинката на Мария Луиза и Лъвов мост, жълтите павета са едни от най-емблематичните символи на столицата. И до ден днешен те за отличителен белег на административния, историческия и културния център на София.

Легендата гласи, че жълтите павета са подарък от владетелите на Австро-Унгарската империя по случай сватбата на Александър I и принцеса Елеонора. Истината е далеч по-прозаична и без звън на сватбени чаши.

Паветата наистина са внос от Австро-Унгария, но не са сватбен подарък, а поръчка на тогавашния кмет на София – Мартин Тодоров. Негова е идеята с тях да бъда застлана цялата централна част на столицата – около Народното събрание, катедралата Свети Александър Невски, сградата на БАН и Царския дворец до Народния театър.

Първите павета пристигат праз 1907 година и с тях са застлани 30 000 квадратни метра централна градска част. Година по-късно са застлани още 30 000 квадратни метра. Никой не знае колко точно е бил първоначалният им брой и колко от тях са потънали в ръцете на предприемчиви търговци, когато преди няколко години част от тях бяха извадени.

Жълтите павета са устояли на времето символи на столицата. Те пазят спомените за възторжени манифестации, военни паради, шествия, протести, контрапротести, радост и тъга.