Манастир Маулброн
Германия, една от най-красивите държави в Западна Европа, привлича всяка година безброй туристи от всички краища на света. Изящни дворци, величествени катедрали, средновековни църкви и манастири и множество уникални музеи са отворени за посетители. Един истински шедьовър на артхитектурата, който освен това има над 800-годишна история, се намира на закътано място сред долините между Хайделберг и Щутгард.
Това е манастир Маулброн (Maulbronn Monastery), който се счита за най-добре запазения манастирски комплекс северно от Алпите. Заради значимостта си е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство и от десетилетия привлича многобройни туристи заради огромните си мащаби и изискаността си.
Историята на манастира Маулброн е доста интересна. По време на политическата битка за власт и надмощие между папата и императора през 12 в., европейските абатства също се оказват в центъра на конфликта. Бернар Клево, монах-поддръжник на първоначалните християнски идеи, се намесва в най-подходящия момент.
След като основава орденът на цистерцианците, новото религиозно движение бързо печели поддръжници. През 1147 г. 12 монаси от цистерцианския орден получават земя от епископа на Швайер и в района на Хайделберг и Щутгард основават Маулбронското абатство.
На всички абатства на Бернар има наложени строги изисквания относно изграждането на новите манастири. Забранено е издигането на кули-камбанарии, а самите постройки трябвало да бъдат с проста и изчистена структура. За да не се смущават монасите по време на своите молитви, в манастирите не трябвало да има и никакви украси и декорации.
Забранено било дори излагането на икони и скулптури. Такъв бил и манастирът Маулброн. Построен във формата на кръст и с входове от изток и запад, той се превърнал в подслон за много монаси, търсещи упования в Бог. Животът им в никакъв случай не бил лек, тъй като природните условия, на които издигали манастирите си често се оказвали прекалено негостоприемни.
Дори и след като Бернар умира, Маулбронското абатство продължава да се разраства. От всички краища на днешна Германия прииждали нови поддръжници на цистерцианството и се отдавали на молитви към Бог. За да могат да се издържат, те превърнали голите долини в обработваеми площи и започнали да изкупуват още земи. На тях, благодарение на упоритостта си, започнали да се изграждат складове, конюшни, мелници и всякакви работилници. През 1178 г. манастирът Маулброн става най-значимият в околностите.
По-значими реконструкции в облика на манастира и свързаните с него постройки се предприемат през 14 и 15 в. По това време забраната за украсяването на цистерцианските манастири вече е отпаднала и монасите започват да декорират своя дом. Прибавят се сводове по таваните на нефа, оформят се красиви рисувани прозорци, а някогашните римски орнаменти са заменени с характерната за периода готическа пищност.
След Реформацията цистерианските монаси са прокудени, но протестантите нямат желание да използват огромната постройка по предназначение и я превръщат в ловна хижа. Дори и тогава, макар достъпът за обикновените хора да е бил забранен, всеки минаващ в околностите бил впечатлен от масивните каменни заграждения на някогашното абатство и се носели различни легенди за създаването му.
Днес манастирът Маулброн е отворен за посетители и всеки, който желае може да се разходи из многобройните му зали. Отличен е от ЮНЕСКО не само заради забележителната си архитектура, но и заради впечатляващата система от напоителни канали и резервоари, която цистерцианските монаси някога са изградили и която е останала в почти непроменен вид толкова векове наред.
