Ка`д`Оро във Венеция

Надали има човек по света, който някога да не си е мечтал да посети Венеция. Градът е известен със своите многобройни забележителности, включващи средновековни площади, ренесансови църкви и катедрали, готически и барокови фасади, които в същото време са изцяло в типичния венециански архитектурен стил. Градът неизменно се свързва с гондолите, които са част от него още от 11 в. и е едно от най-желаните места за сключване на брак заради романтиката, която излъчва.

Безспорно забележителностите на Венеция са безброй и е трудно човек да реши откъде да започне. Повечето от тях обаче се намират по протежение на Главния канал, от който стартират всички пътешествия из града. Тук се намира и двореца Ка`д`Оро (Ca`d`Oro), известен като Златната къща.

През 1420 г. Марино Контарини, заможен аристократ, решава да построи дворец, който се надява да се превърне в най-красивия в града. Заплетената дърворезба била поверена на майстори от Венеция и Ломбардия, а фасадата била красиво декорирана с едни от най-скъпите и модерни за времето си щрихи, включващи декорации от златисти, ярко червени и сини листенца.

През годините дворецът на няколко пъти е претърпял коренна промяна, а през 18 в. бил изоставен и започнал да се разрушава. През 1846 г. постройката е закупена от руския принц Трубецкой, който искал да впечатли своята възлюбена, известната балерина Мария Талиони. Под нейното ръководство дворецът претърпял наиситна варварски реконструкции, като наред с останалите промени, загубил и представителното си стълбище и голяма част от оригиналната си облицовка. Накрая бил спасен от барон Джороджо Франчети, заможен защитник на изкуството, който през 1915 г. дарил имота и ценната му колекция от произведения на изкуството на държавата.

Днес дворецът е превърнат в галерия, която заема и двата му етажа и е сред основните атракции на града. Гордостта на някогашния дворец се намира на първия етаж. Това е Св. Себастиан на Андреа Мантеня, един от най-изтъкнатите северноиталиански художници от 15 век. Картината датира от 1506 г. и е неговата последна работа. Намира се в ниша, отредена специално за нея.

На първия етаж картините са изложени последователно около галерията. Доминиращи са картините от 15 и 16 в., сред които изпъкват Двойният портрет от 1493 г. на скулптура Тулио Ломбардо, Мадона и младенеца от 1530 на Сансовино, както и няколко бронзови барелефа на Андреа Бриоско.

Залите, които извеждат посетителите извън галерията с картините, съдържат експозиция на медальони и бронзови статуетки, сред които и уникати на Писанело и Джентиле Белини. Картините включват Мадоната на красивите очи, приписвана на Белини, Мадона и младенецът, приписвана на Виварини (и двете датиращи от късния 15 в.) и Смъртта на Дева Мария и Благовещение на Карпачо ( и двете от 1504 г. ).

Залата, намираща се отляво на основната галерия съдържа картини на художниуци, които не са венецианци. Сред тях особено внимание заслужават творбите на Лука Синьорели, датиращи от края на 15 в.

Красиво стълбище води до втория етажм който приветства своите гости със зала, на която са окачени гоблени. Тук ще можежте да видите и бронзови статуетки на Алесандро Витория и картини на Тициан и Ван Дайк. Изобразени са и фреските на Пордероне от 1532 г. от манастира Санто Стефано. В друга зала пък са изложени увредените с времето фрески на Тициан и Джорджионе, които са взети от Фондако дей Тедески (Fondaco dei Tedeski).