Дуранго

Дуранго (Durango) е сред по-неизвестните американски градове, които съвсем напразно са избягвани от туристите. Той е разположен в подножието на Скалистите планини, част е от щат Колорадо и наистина изглежда като излезнал от някой уестърн. Като изключим модерните коли и асфалтираните улици, малко неща тук са се променили, придавайки на града един автентичен романтичен чар.

Дуранго е разположен сред прелестна местност, характеризираща се с девствена природа и сурова красота. Надали има човек, дошъл в града, който да не е бил очарован от величието на планините, вековните гори, обширните обработваеми площи и огромните ранчота.

В своя разцвет Дуранго е бил един от най-важните железопътни възли в Югозапада. Ако се разходите из центъра му, лесно ще забележите, че и днес той е на кръстопът. По улиците му ще срещнете мърляви младежи, дъвчещи клечки за зъби, които си поделят тротоарите с отрудени собственици на ранчота, изморени колоездачи, завърнали се от поредния преход през планините и тук-там по някой турист, сграбчил камерата си с цел да увековечи тази смесица от типажи.

Всички те са попаднали тук с една единствена цел: да се насладят на уникалната флора, да участват в организираните родеота, да направят преход през Сан Хуан, да пояздят кон или да се качат на една от най-старите железници в тази част на Щатите.

За разлика от повечето градове в Колорадо, които привличат туристите главно през зимата заради отличните условия за зимни спортове, натовареният сезон в Дуранго е през лятото. Целият град е заобиколен от Националната гора Сан Хуан, която е чудесна възможност за разходки на чист въздух сред природата, за колоездене и за езда.

Добре е предварително да разпитате в информационния център на града какви са възможностите за къмпингуване. Ако сте решили да се впуснете сред дивата природа на Weminuche Wilderness е задължително да искате разрешение. Това начинание също так е препоръчително само за опитните туристи, тъй като теренът е доста трудно проходим и гъмжи от диви животни.

По-скоро туристическа атракция, отколкото средство за предвижване, е теснолинейката на Дуранго, която отива до историческия град Силвъртън. Старовремски вагони и изцяло парен локомотив преминават през Сан Хуан, спират за около 2 часа в Силвъртън и отново се завръщат в Дуранго. Сигурно е, че ще е по-бързо и по-евтино ако предприемете това пътешествие с кола, но така ще пропуснете потапянето в историята към 1881 г., когато железницата е започнала да работи.

Можете да посетите Дуранго по всяко време на годината, тъй като природата му е изумителна дори и през зимата, когато върховете на планините са покрити със сняг, а от белите комини на къщите излиза гъст, пухкав дим. Тогава в града почти няма туристи и се усеща истинският дъх на Дивия Запад.