Резерватът Нгоронгоро – осмото чудо на света
Резерватът Нгоронгоро (Ngorongoro) е разположен между националния парк Серенгети и националния парк при езерото Маниара, в северната част на Танзания. Поради невероятната си красота и гледките на различни диви животни често го наричат – осмото чудо на света.
Учените смятат, че Нгоронгоро се е формирала преди милиони години, след затихване на вулканичната дейност тук. Смята се, че тогава размерите на Нгоронгоро са били приблизително като тези на Килиманджаро.
С угасването на вулкана обаче е започнал да пропада , образувайки огромен кратер. Вулканът е угаснал преди около 250 000 години, а за пръв път изригнал преди около 2 500 000 години. Това е най-големият кратер на Земята, който се е образувал в резултат на вулканични действия. Диаметърът му е 20 км. Стените на кратера се издигат стръмно на височина 600 м от дъното му. Днес тази долина представлява единствената в света вулканична калдера.
Нгоронгоро служи за убежище на много редки африкански животни. Тук се срещат 50 вида едри бозайници като лъвове, слонове, носорози, хипопотами, както и няколко вида антилопи. Освен тях по хълмистите равнини се срещат африкански маймуни, павиани, брадавичести свине и хиени. Богатството от видове птици е огромно - над 200 вида, сред които щрауси, патици и токачки.
Една от най-зашеметяващите гледки, които може да видите тук е на изобилната популация фламинго, които живеят край езерото Магади (най-ниската част на вулканичния кратер). Розовите им пера на фона на изомрудената вода на езерото е нещо, което няма да забравите цял живот.
Всяка година след обилните дъждове от декември до май пасищата на кратера стават изумрудено зелени, отрупани с розови, жълти, сини и бели цветчета от петуния, лупина, маргаритка и рядка синя детелина. Богатата вулканична почва позволява животът на тези редки и красиви видове, които са спечелили титлата на най-красив сред красивите на резервата.
Идилията в природната картина на тази пищна долина се допълва от многото извори и потоци и голямо солено езеро с яркосиня вода. Дори, когато е силно горещо то не пресъхва.
Местното население в Нгоронгоро е съставено от масаите. Те се изхранват предимно с животновъдство, като редовно могат да бъдат видени как изкарват на паша малките си стада от телета, кози или овце.
Нгоронгоро е обявен за резерват през 1959 г. Особена заслуга за това имат немският изследовател Бернхард Гжимек и неговият син Михаел Гжимек.
Ако сте избрали да се впуснете в екзотично пътешествие до това красиво място, трябва да знаете, че по венеца на кратера са разположени множество вили и палаткови лагери. От тях се разкрива перфектна гледка към пищната долина.