Нос Добра Надежда - Кейп Пойнт (Cape Point)
Най-югозападната точка на Африка е нос Кейп Пойнт. Известен като Нос Добра Надежда или Нос на бурите, този естествен завършек на черния континент предлага неповторими гледки към океана, както и възможността да видите останките от някои исторически корабокрушения.
Тази иначе пуста и дивна област се намира на 170 километра в посока югоизток от Кейптаун. Скалите, образуващи известният още като Иглен нос са част от групата на планината Тафелберг.
Името идва от португалското име „Agulhas“ (игли) и е свързано със скалите и рифовете, в които са се разбили или повредили много кораби през вековете.
Именно поради тази причина през 1848 г. на Нос Добра Надежда е построен фар. Юпървото съоръжение тук е построено на връх, висок 238 м. надморска височина. Това му разположение не е добро, защото мъглите и облаците го скриват от приближаващите кораби около 900 часа в годината.
През 1911 г. португалският лайнер „Лузитания” се разбива в тукашните скали, в резултат на което е решено фарът да бъде преместен на днешното си място в Кейп Пойнт на височина само 87 м. Цели 6 години са били нужни, за да се премести съоръжението от едното място на другото. На всеки 30 сек. фарът изпраща на разстояние 65 км светлина, която се равнява на 10 милиона свещи.
Едно от историческите корабокрушения тук е това на Томас Тъкър, който разбива в местните бурни брегове един от т.нар. „кораби освободители”, построени от САЩ през Втората световна война.
Фарът на Кейп Пойнт е разположен на територията на националния парк Тейбъл Маунтин, който е част от световното културно наследство. Околните територии са зелени овални хълмове, осеяни с множество пътеки, които водят до безлюдни и диви брегове.
Морето тук е изключително бурно, а вълните достигат около 30 м., може би защото това е и точката, в която се срещат Индийският и Антлантическият океан.
Водите близо до брега на Кейп Пойнт са доста плитки и са известни като най-добрият рибарски район в Южна Африка, познат като Иглена плитчина. Първите 250 км към вътрешността на океана дълбочината е по-малка от 100 м, след което дъното пада стръмно надолу.
