Шато дьо Куси
Шато дьо Куси (Coucy Castle) е величествен средновековен замък, който днес се намира в департамент Aisne на територията на Франция. Внушителните руини на замъка се намират в централната част на тази френска местност, а от столицата Париж я делят около 120 км в североизточна посока. Никое друго укрепление от отнова време не е можело да се мери с масивната постройка на Шато дьо Куси, защото тя е била най-голямата крепост не само на територията на Франция, но и в цяла Европа.
Първата постройка на това място е издигната през 920 г. и вероятно е представлявала дървена кула с каменна основа. В нея се е помещавал архиепископа на Реймс, като основната цел била да защитава територита на Куси от вражески нашествия. През 1059 г. замъкът е във владение на основателя на бенедиктското абатство на Ногет, който по-късно следва Уилям Завоевателя в Англия.
Останките от Куси такива, каквито ги виждаме днес са от двореца, издигнат от Enguerrand III през 1220 г., който бил феодален владетел на Куси. За да подчертае своето влияние и да покаже богатството си, този благородник изразходвани огромна сума, за да си построи замък, който да съответства подобаващо на грандоманските му виждания. Владетелят на укреплението се прочул с фразата; „Аз не съм крал, не съм принц нито дук или херцог, но аз съм владетелят на Куси!
По онова време френската монархия се опитвала да разшири и затвърди влиянието си, а крепостта, построена от феодала била сама по себе си предизвикателство спрямо монарха. Размерите й достигали до 20 метра височина, което автоматично я превръща в основен конкурент единствено на парижкия Лувър, който се намирал само на стотина километра от Куси.
Най-впечатляваш замъкът бил заради дефанзивната си кула, която смайлава с размерите си, невиждани в никое друго укрепление през 13 век. На височина достигала до 54 метра, диаметърът и бил точно 31 метра, а дебелината на стените достигала до рекордните тогава 7, 5 метра. Великата кула е символ на рицарската мощ векове наред (около 7 столетия), докато Първата Световна война не настъпила. През една студена нощ през март 1917 г. немската армия залага 27 килограма експлозив, които сринали до основи четирите отбранителни кули на Куси.
Този акт потриса обществеността до такава степен, че през 1917 г. политици обявяват разрушения Куси за паметник на варварството. 5 години по-късно репарациите след войната служат за възстановяване на част от основите и стените на Куси, но въпреки това те са издигнати малко по-наляво от оригиналния замък.
