Римски акведукт Пон дьо Гар

В близост до френския град Ним се намира едно от най-известните технологични творения на Римската империя. Това уникално хидростроително съоръжение е Римският акведукт Пон дю Гар, който е най-високият римски акведукт, снабдявал Ним с прясна вода.

Град Ним е сред известните древни римски градове, създаден по времето на Август. В него се намират множество забележителности от времето когато е бил един от най-важните градове в Римската империя. Безспорно най-интересната от тях обаче е акведукта Пон дю Гар, който със своите 50 м. е най-високият римски акведукт.

Днес акведукта се използва за надлез от жителите на Ним и е приятно място за разходки. Посещаван е от хиляди туристи, тъй като е истински шедьовър на напредничавото мислене на римските инженери.

Пон дю Гар е тристепенен акведукт, свързващ бреговете на река Гар чрез три реда каменни арки, които достигат почти 50 метра. От най-високият мост, построен от римляните, е оцеляла само една част, достатъчна да впечатлява и днес всички инженери. Целият акведукт е с дължина от 48 км. и до късно е бил действащ. Построен е около 18 г. пр. н. е. от Марк Веспасиан Агрипа, който е съчетал математическата точност с изключителна красота. Оцелелият мост днес е най-популярният паметник на зидан римски акведукт.

Идеята е била да се използва водата на реките Ерон и Ним и с прокопаването на множество тунели, които на места са прекъснати от земния релеф, се получава огромен акведукт, който да снабдява цялото население на Ним с прясна вода. В по-голямата си част той върви под земята, но при прекосяването си на една река е изкаран над нея.

За да стига водата до града, акведуктът е направен с лек наклон към него. Макар и почти незабележим, той е достатъчен да откара равномерна струя вода от реките до Ним. Впечатляващо е как римляните са пресметнали, че 17 метра наклон ще са достатъчни за почти 50-километровото разстояние на водното съоръжение.

С разпадането на Римската империя, акведуктът запада и голяма част от канализационните и водоснабдителни мрежи в империята го последват. Факт е, че след упадъка на империята, хигиеничните условия в Европа стават почти плачевни.

От Англия е изпратен инженер, който да провери начина на действие на римските акведукти, поради нарастващите лоши санитарни условия в страната. Връщайки се в родината си той казал, че ако са се пазели изградените от древните римляни водни съоръжения такава криза, свързана с хигиената на населението, не би била настъпила.

Най-сериозни щети Пон дю Гар претърпява през 5 в., когато зачестяват варварските нашествия в Европа. През 1747 г. се прави основна реставрация на този културен и исторически паметник и е възвърнат автентичния му вид. Величествените му арки се виждат във вида, в който са били по време на направата им.

Благодарение на опитните реставратори това е постигнато даже без помощта на хоросан. След като започва да се оценява значението на римския акведукт, в близост до него се изгражда допълнителен мост, който да намалява потока на движението и да запази за по-дълго време този архитектурен шедьовър.

Днес Пон дю Ар е посещаван от хиляди туристи всяка година. Превърнат е в пешеходна зона и гостите на града могат да минат по най-долната и най-горната му част. Последните ремонтни дейности са приключили през 2000 г., когато се създава и музей, посветен на римския акведукт.