Крепостта Йедикуле

“…потискаща на пръв поглед сграда, стара още по времето, когато отоманците превзели Истанбул, известна като Крепостта на седемте кули, използвана и за монетен двор, и за менажерия, и за затвор, най-дълго за затвор. Много хора бяха измрели зад стените й, още повече от затворените там се молеха да измрат.”

Това е част от книгата на Джейсън Гудуин „Дървото на еничаря”, която в няколко реда дава подробно описание на Йедикуле (Yedikule Fortress). Това е забележителен дворец, разположен близо до брега на Мраморно море в турския метрополис Истанбул. Разбира се, в наши дни около този стар, почти древен замък по-скоро се вие един магнетичен ореол, който притежава всеки колосален исторически паметник.

Йедикуле е най-впечатляващ при една разходка от кея и по пешеходната алея покрай стените му. Наричат Йедикуле още Замъкът на седемте кули. Той е издигнат от Мехмед II, малко след като пaда Константинопол. Tворецът е изграден на стратегическо място, на един от шестте входа в Истанбул. Някога, по време на Римската империя по пътя, който днес стига до Йедикуле, са преминавали императорите и са обирали хорските лаври сред поредната успешна битка. Останки от този древен римски път все още могат да се видят.

Победоносният маршрут на императорите завършва с т. нар. Златна Врата, която в онези векове е била главния вход в римското селище. Днес Златната Врата или казано по друг начин – Триумфалната арка се намира в срещуположната страна на Йедикуле. Казват, че тя е стояла на това място, много преди император Теодосий да издигне градските укрепителни стени, накъде между 413 и 429 г.

Тази порта е достигала височина 15 метра и е била облицована с чисто злато, откъдето идва и името й. Част от портата е иззидана днес с по-червеникави тухли, като оригиналният й размер обаче все още си личи. „Смаляването на Златната Врата било заповядано от Мехмед Завоевателя, който бил страшно суеверен и смятал, че някога спасителите на Константинопол ще нахлуят през нея, за да освободят града.”

По римско време крепостта е блестяла с златни и бронзови статуи по мраморните кули. Днес има седем кули в Йедикуле, откъдето идва и второто наименование на крепостта, която е уникална смесица от труда на византийски, а по –късно и турски военни инженери.