Замъкът Харлех

Замъкът Харлех (Harlech Castle) е поредната внушителна и вдъхновяваща средновековна крепост на територията на Уелс. Навярно този старинен дворец е по-красив и впечатляващ от всички останали в страната, предимно заради атрактивното му разположение Харлех е кацна на висока оголена скала, която се намира съвсем близо до самия бряг на Ирланско море. Разположението на замъка Харлех е стратегическо, като от височината на скалата има контролен поглед над цялата Сноудония чак до морския бряг.

Замъкът е една от най-големите крепости, които Едуард I нарежда да бъдат издигнати по времето, когато се опитва да наложи върховенството си в тукашните уелски територии. Разположението му върху стръмната доминираща над района скала му осигурява всестранна естествена защита – отвесните скали го защитават откъм страната на морето, а прокопаният дълбок ров го пази от останалите три страни.

Полагането на основите на замъка Харлех става през 1283 година. Проектът на целия дворец е дело на любимия архитект на английския владетел Едуард I – майстор Джеймс от Сейнт Джордж. През цялото време на изграждането на Харлех майстор Джордж зорко наблюдава работния процес, като гарантирал, че по-голямата част от крепостта ще е завършена за период от седем години (до 1290 г.)

Замъкът Харлех е издигнат в концентрична форма, като имал внушителна вътрешна стена, която била заключена с наблюдателни кули във всеки един от ъглите. Във външния периметър на Харлех била издигната защитна стена, която била доста по-ниска. В рамките на вътрешните стени били построени жилищни сгради, сред които и впечатляващата Голяма зала.

По източната стена, която била всъщност най-уязвимата част на Харлех, е издигнати специални помещения, за наблюдение, в които били и разположени спалните помещения на войниците, включително и голяма зала, както и по-уязвими източната страна на крепостта е подсилено от масивна къщичка на вратар, който съдържаше удобен жилищни квартали.

Днес замъкът Харлех стои на високата скала в почти отлично състояние, като по-голямата част от него е непокътната. Той е част от историческото наследство на крал Едуард I, в което влизат още и замъците Баумарис, Карнарвън и Конви.