Пещера Магурата
Пещерата Магура със своите уникални и разнообразни скални образувания е разположена в северозападна България. Магурата се намира до село Рабиша, на около 20 км в северозападна посока от Белоградчик. От пещерата са около 35 км до Видин, а до столицата на България – София, трябва да пропътувате разстоянието от 180 kм. Пещерата Магурата е разположена на 1.5 км от село Рабиша, като се е образувала във варовиковата Рабишка могила, която стои на 461 м надморска височина.
Магурата е една от най-големите пещери в България, една от най-интересните за посещение, както и една от най-красивите. Откритите досега галерии на Пещерата Магурата са с обща дължина от около 2500 метра. Магурата се състои от главна галерия, ориентирана в посока югоизток-северозапад и три странични разклонения. Всяка от отделните зали имат наистина внушителни размери, като достига до дължина над 200 метра, ширина повече от 50 метра, а височина, която остава над главите ви е някъде около 20 метра.
Смята се, че образуването на Магурата е започнало преди цели 15 милиона години. Тя е издълбана от тортонска река, която си проправя път и оформя различни галерии в аптските ургонски варовици, от които е съставена самата Рабишката могила. В съседство с Пещерата Магурата се намира Рабишкото езеро, което е най-голямото по площ вътрешно езеро в България. То има тектонски произход, а дълбочината му достига 35-40 м. В едно от разклоненията на Магурата е създадена уникална по рода си изба за производство на естествено пенливо вино по класическата технология.
До Магурата днес има изграден удобен асфалтов път. В Магурата може да се влезе през един от няколкото входа на пещерата. Най-големият от тях се е оформил по южния склон на могилата. Този южен портал към Магурата е с ширина от 6 метра, а височината му достига 2, 80 метра. Друг възможен вход, който по-скоро се използва като изход е Вратач, който се намира в североизточното подножие на хълма. Тук трябва доста да се внимава, защото преминаването може да бъде наистина опасно.
Във вътрешността на пещерата може да видите уникални скални рисунки, който са около няколко стотин на брой. Смята се, че повечето датират от около 10 000 г. преди н.е., като всички са рисувани с изпражнения на прилепи, като изобразяват култови и ловни сцени; слънчевият годишен календар от късния енеолит, който впечатлява с точността си.
Няма да имате никакъв проблем да ги разгледате, защото Пещерата Магурата е изцяло пригодена за посетители. Тук има осветление, а пещерните пътеки са подсигурени и не крият риск за посетителите.
Освен невероятните скални рисунки в Магурата можете да видите удивителните пещерни естествени образувания. Много красиви и интересни сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, окъпани в т.нар. „пещерно мляко” грабват веднага вниманието на посетителите. Тези своеобразни формирования освен с карасотата си впечатляват и с внушителните си размери.
„Големият сталактон” достига височина над 20 метра, а диаметърът на основата му е цели 4 метра. Тук е и рекордьорът, носещ името „Падналият бор”, който се счита за най-големият сталагмит, който може да се срещне избългарските пещери. Общата дължина на този сталагмит в Магурата е 11 метра, а диаметърът в основата му е към 6 метра.
Магурата е част от създаденото през 1966 движение 100 национални туристически обекта на България. За да разгледате другите обекти, кликнете на посочения линк.
