Мелнишките пирамиди
Мелнишките пирамиди, известни още като мелнишките мелове се считат за най-зудноватите земни образувания в България. Тези природни форми са изваяни от бял ронлив пясъчник в течение на холядолетия и се считат за най-посещаваните земни пирамиди у нас. Ако оставите въображението си да проектира и чертае на воля, може да видите във формите на Мелнишките скали гигантки гъби, обелиски, старинни кули, човешки лица и оещ куп други очертания. От Роженската седловина се открива невероятно красива панорама към цялата област на Мелнишките мелове.
Един изключително л’бопитен факт е, че в пясъчните пирамиди край Мелник са издълбани по интересен начин уникални импровизирани изби, в които зрее, отлежава и се сухранява прочутото мелнишко вино. Навярни никъде другаде по света няма толкова интересна технология на виноопроизводство, каквато се изполва при Мелнишките скали. Този уникален природен феномен в България е обявен за природна забележителност още през 1960 г.
Мелнишките пирамиди се извисяват величествено над най-малкият град в България, като са разположени в югозападното подножие на Пирин планина. Освен самите пирамиди в тукашните поли на Пирин може да видите още огромно количество други скални образувания като скални гъби, игли, конуси и други. Целият комплекс на този популярен в България туристически обект обхваща 17 кв. км площ. На височина Мелнишките пирамиди достигат внушителните 100 метра.
Днес Мелнишките пирамиди все още са в процес на изграждане.
Те непрекъснато се променят и дооформят, в резултат на климатичните влияния. Като цяло този интересен геометричен комплекс се е сформирал при ерозията на глинената почва. Навярно най-интересни и съответно най-посещавани от туристи са образуванията край село Кърланово. Тук са разположени четирите пирамиди, които впечатляват с големите си размери. Допълнителен фактор за по-голямата популярност на тази част от Мелнишките пирамиди е, че край село Кърланово е изградена доста добра туристическа база, която позволява на посетителите да отседнат в някоя от почивните станции.
Сформирането на Мелнишките пирамиди започва още преди 4-5 милиона години. Тогава на мястото на днешната Сандонско-Петричка котловина се е разпростирало обширно плитко езеро. С течение на времето по дъното му са се утаили глинесто-песъчливи материали. В един по-късен етап, в резултат на земните размествания и природни влияния започват да се оформят планините Пирин, Беласица и Огражден. Издигащите се планини карат езерните води да се оттичат в южна посока, а в пресушената котловина започнали да се отлагат скални материали и късове, които планинските реки и потоци свличат надолу.
Върху езерните пясъчни утайки се образувала дебела наносна покривка около 500-600 метра, която била съставена от слабо споени червеникави конгломерати. Така в крайна сметка днешните Мелнишки пирамиди са резултат от вличнието на течащите води, които оформили и издълбали дълбоки скални форми и най-разнообразни фигури. Така постепенно се оформя и крайния вариант на Мелнишките пирамиди, такива, каквито ги виждаме и днес.
