Крепост Баба Вида
Районът около град Видин, който е разположен в зеверозападния край на България, на река Дунав, е един от най-гъстонаселените с исторически и културни паметници, които пазят българщината. Близо 100 исторически паметника са свидетели на случилото се през многовековната история на Българската държава. Един от най-внушителните сред тях е крепостта Баба Вида и музеят, изграден към нея. Крепостта Баба Вида е единственото изцяло запазено отбранително укрепление на територията на страната. Едновременно с дефанзивните си функции крепостта се е използвала и като владетелска резиденци.
Музей-крепост Баба Вида (Baba Vida Fortress) е известна още и с наименованието Бабини Видини кули. Тя е най-голямата историческа забележителност в района на Видин и е включена Като идеален образец на българското средновековно строителство комплексът Музей-крепост Баба Вида е обявен за един от 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Средновековното укрепление Баба Вида е разположено в целия си блясък на отминало величие на големия завой на река Дунав при самия град.
Смята се, че основите на каменната крепост Баба Вида са положени в края на 10-тото столетие, като те лежат върху една от кулите на антична Бонония, който е бил главен римски наблюдателен пункт. Крепостта е служела за защита на местния владетел и на целия град Видин през почти цялото Средновековие. Окончателен вид постройкта на крепостта Баба Вида придобива през 14 век, когато основна реконструкция и подсилване на сградата прави Видинския цар Иван Срацимир (1352-1397 г.). Той превръща Баба Вида във своя основна владетелска резиденция.
Крепостта заема площ от 9, 5 декара заедно със защитния ров. Той е с две оградни стени, по които са били разположени 11 отбранителни кули (една от тях е от XVIIв.). Крепостта е била надграждана на няколко пъти, когато градът е бил под управлението на Австрийската и Турската империи и на Българското царство.
Конструкцията на крепостта Баба Вида има неправилна четириъгълна форма, като всяка страна е по около 70 метра. Целият дворцов комплекс заема площ 9, 5 декара, като е заобиколен със защитен ров с ширина 12 м и дълбочина 6 м. Този исторически комплекс има доста стабилно укрепление, което се състои се от две стени. По-високата вътрешна стена вътрешна има цели 9 кули, 4 от които са разположени във всеки ъгъл, а 5 са странични и са по-ниски.
По-ниската вътрешна стена има само 2 кули. Пространството между двете стени е заето от външен двор. До крепостта Баба Вида може да се стигне само от северна посока, където е разположена и входната наблюдателна кула. До него някога се е стигало посредством дървен подвижен мост, който в момента е заменен от каменен. Мостът минавал над рова, който се е запълвал с вода от река Дунав. Когато минете през входната кула ще се озовете в първия вътрешен двор.
Замъкът Баба Вида е обявен за национален паметник на културата през 1964 г. През 1964 г. в крепостта Баба Вида е открит летния театър, в който се провеждат традиционно летни театрални дни. Много кинематографисти признават уникалния естествен декор на крепостта Баба Вида, която е обикнато място за снимките на пълнометражни филми. В самата крепост се опазват редица находки и сведения за историята на крепостта, обединени в музея Баба Вида. Цялата крепост е пригодена изцяло туристически цели, а посетителите днес могат да видят обстановката, която е запазена в близък до естественото ѝ състояние вид.
Обектът е част от създаденото през 1966 движение 100 национални туристически обекта на България. За да разгледате другите обекти, кликнете на посочения линк.
