Римските терми във Варна
Римските терми в морската столица Варна са една от най-големите исторически забележителности в града. Римските терми са уникални по своята същност, защото са сред най-запазените архитектурни паметници от античния период на територията на България. Днес Римските терми са разположени в югоизточната част на съвременната морска столица, в непосредствена близост до пристанището. Те представляват най-голямата римска баня на Балканския полуостров и са най-голямата обществена антична сграда, открита досега у нас.
Удивително е колко добре са успели да се съхранят Римските терми до наши дни. Днес сравнително цялостно запазените стени на комплекса очертават обща площ от 7000 кв.м. Архитектурният стил на Римските терми, както и намерените в района около тях антични монети са свидетелство за периода, в който са били построени и са функционирали. Най-вроятно баните са издигнати към края на 2 век и началото на 3 век, като са били използвани някъде до към края на 3 век.
В тези антични векове Римските терми са били с височина на сводестите конструкции към 20 м. Дебелите стени са строени по специфична технология, като са редувани каменен зид с пет-шест реда плътни тухли от глина. Огромни каменни блокове оформят пък вътрешните стълби и сводовете на вратите. И до днес са запазени фрагменти, които доказват, че Римските терми са били украсени с великолепни мозайки. Пищната декорация на комплекса е засвидетелствана още от многото декоративни мраморни фрагменти, колоните и капителите.
Римските терми са били една от най-важните и обществено значими постройки на древния Одесос, който от 15 г. пр. н.е. става част от Римската империя в провинция Мизия. Одесос запазва известна самостоятелност, като имал правото да сече свои монети и да няма римски гарнизон. Термите в Одесос са свидетелство за голямото влияние на римската култура в това главно пристанище на Мизия.
Отоплителната система на Римските терми е постижение на хидро инженерството в онова време. Тя е свързана с двойния под и специалните кухини, които отвеждат топлия въздух до върха на постройката, която е издигната в близост до топлите минерални извори, функциониращи и до днес във Варна. Посетителите на баните са влизали първо в просторни зали, които са осигурявали естествена бариера пред студения въздух. След това се е влизало в огромна зала, наричана балестра, която е била своеобразен център. В това голямо помещение са се събирали първенците на Одесос, за да разискват важни обществени въпроси.
Първите професионални мнения на специалисти археолози и историци относно Римските терми започват далеч преди да се предприемат археологически разкопки в района. Още през 1906 г. австрийският учен Е. Калинка определя останките като антична постройка, но най-голяма заслуга за предизвикването на научния интерес към античния комплекс, съответно и за запазването му имат братята Шкорпил.
Сред безценните старини, открити при разкопките в Римските терми във Варна са фигури на Клавдий Аквила, статуи на римските богове Херакъл, Виктория и Меркурий, за които се предполага, че са служили като украса на просторните зали в комплекса. В северозападната част на термите е разкрито светилище на божествата покровители на здравето Асклепий и Хигия. В наши дни, по време на летните месеци Римските терми във Варна и обширните помещения в тях са пригодени за летен театър, в който се изнасят различни концерти.
