Бей Бридж в Сан Франциско
2Мостът Бей Бридж (Bay Bridge) известен още като Мостът Сан Франциско - Оукланд, Мостът на Залива или мост Джеймс. „Слънчевия Джим“ Ролф Бридж, е съперникът на ембелематичния за Сан Франциско мост Голдън Гейт (Golden Gate Bridge), който свързва мегаполиса с окръг Марин в Северния залив.
Мостът Бей Бридж е поредното чудо на инженерното строителство в Сан Франциско, което позволява автомобилни и железопътни връзки между Сан Франциско на Санфранциския полуостров в западния си край и град Оукланд в окръг Аламида в Източния залив в източния. Мостът Бей Бридж, който прекосява Санфранциския залив се състои от два основни сегмента, които са свързани посредством остров Йерба Буена.
Бей Бридж е платен мост, част от магистралата 80. Ежедневно по него преминават около 270 000 превозни средства по двете му части. Двата моста в състава на Бей Бридж са свързани с тунел, който се прорязва в средата на острова. От 1 януари 2007 година таксата за преминаване на моста е 4 долара, но тя се плаща само в посока Оукланд-Сан Франциско или в посока от изток на запад.
Строителството на Бей Бридж е замислено още по време на Златната треска в Съединените американски щати, но същинското строителство така и не започва до 1933 година. Конструкцията е напълно завършена за период от три години и официално отворена за движение на 12 ноември 1936 година. Това прави шест месеца преди другият известен мост на Сан Франциско - Голдън Гейт, да бъде въведен в експлоатация. Бей Бридж осигурява и железопътен превоз на пътници и товари от Маями до Кий Уест.
Един нещастен случай през септември 1935 г., когато Бей Бридж е връхлетян от убийствен ураган отнема живота на над 400 души. При тази трагедия влак пада от 17 фута височина. Ърнест Хемингуей е един от малкото оцелели, изпратил окървавено писмо до издателя си да го информира за бурята и жестокото падане. Мостът е основно ремонтиран и се връща в експлоатация през 1938 г. През 1972 г. старият Бей Бридж е заменен с нов, който е с една педя по-дълъг - 5000 фута.
Проектът на Бей Бридж е дело на Чарлз Пърсъл, а самото изпълнение по построяването е възложено на Американската компания за строеж на мостове. В самото начало на горното ниво на Бей Бридж са се допускали само движението на автомобили, а всички камиони и влакове са се движили по долната част. Малко по-късно, след окончателното завършване, долното ниво е отворено и за автомобили на градския транспорт в Сан Франциско.
Мостът Бей Бридж е построен от рекордни количества стомана и бетон. Общата му дължина е около 7, 2 километра, като всяко ниво има по пет трафик платна с обща дължина 17, 5 метра. Бей Бридж става жертва и на още едно природно бедствие през 1989 година, когато земетресението „Лома Приета” е причина част от източния сегмент между остров Йерба Буена и Оукланд да бъде разрушен. Продължителни анализи довеждат до извода, че настоящият източен сегмент не е сеизмично устойчив, след което е взето решение той да бъде заменен с нов мост.
Строежът на тази част от Бей Бридж започва през 2002 г., но на няколко пъти сигнали за некачествено строителство и значителни преразходи осуетяват работата. Очаква се новият сегмент на Бей Бридж да е готов през 2013 г., което е 6 години по-късно от първоначалния срок. Тази нова конструкция на Бей Бридж се строи изцяло по последни най-модерни технологии и за разлика от стария сегмент, новият ще има освен автомобилни платна и пешеходни и велосипедни алеи.
