Берлинската стена
Берлинската стена (Berlin Wall) е символ и паметник, останал от Студената война. Град Берлин нямаше да бъде обявен за столица на Германия на 3 октомври 1990 година, ако не беше паднала Берлинската стена. След този повратен момент се слага край на Желязната завеса и Западна и Източна Германия обединяват сили в писането на най-новата история на Германия.
Строителството на Берлинската стена и нейното непрекъснато преоборудването започва от 1962 година и продължава до 1975 година. Крайният вариант на напълно построената стена се е състоял от 45 хиляди бетонни блокове. Всеки от тях бил висок 3.6 метра на 1.5 метра, като имали закръглен връх. Тази форма на фрагментите от Берлинската стена имала за цел да затруднява опитите за бягство от другата страна. През цялото време от съществуването си Берлинската стена се доизгражда, подсигурява и постоянно се разширява с нови сегменти, които имат за цел да затруднят максимално бягащите. Въпреки това над 5 хиляди души успяват да избягат в Западна Германия.
Сред най-известните случаи са масовото бягство по тунел дълъг 149 метра, един полет с делтаплан, промушване между прозорците на два съседни апартамента др. Хари Детерлинг, източногермански машинист, отвлича влак с осем вагона и успява да прекара 24-ма приятели и роднини през Стената през декември 1961 г. Седем други пътници не били съгласни и поискали да се върнат на Изток. Много от бягствата в ранните години от историята на Берлинската стена ставали през тунели, прокопани под омразната преграда. При опит да преминат Берлинската стена умират и между 125 и 206 граждани на ГДР, бягащи към западната й част.
От своята източна страна Берлинската стена е превърната в символ на страха и разделението, а на Запад стената се превръща в място, където талантливи художници - професионални и аматьори, изобразяват своя протест в бои и превръщат тази страна на стената в нещо, носещо смисъл. През 1989 година Берлинската стена е сякаш открай до край нашарена с графити, някои от които са с доказана художествена стойност.
След падането си Берлинската стена дори се превръща в доходоносен бизнес. След разрушаването на Берлинската стена фрагменти от нея скоростно започват да се търгуват на извънредно добри цени. Много от фрагментите от Берлинската стена са купени в САЩ. Един каменен блок стои дори в корпорацията Майкрософт, друг е купен за щабквартирата на ЦРУ, а освен тези два екземпляра има още доста.
Германия разпраща по парче от стената на различни държави, включително и на България. Част от Берлинската стена може да се види и в София, в градинката на НДК. други. На 16 май 2006 година и България получава част от Берлинската стена, изложен до Мемориала на жертвите на тоталитаризма.
Берлинската стена е безспорният символ на пълния провал на комунистическия режим в Германия. Историята ни припомня как на 23 август 1989 година Унгария отменя ограниченията на границата си с Австрия и голям брой бежанци от ГДР се възползват от това. През септември лидерът на ГДР - Ерих Хонекер, подава оставка. На 9 ноември Министър-председателят на Правителството на Източна Германия Гюнтер Шабовски обявява отмяната на ограниченията за излизане от Германската демократична република.
Голямо множество от източни берлинчани нахлуват в Западен Берлин, с което е започнат демонтажът на стената от гражданството. Днес в Берлин са се запазили само няколко секции от Берлинската стена. Те се намират в района на Потсдамер Плац, недалече от Шпрее и на Бернауер Щрасе.
Своеобразната музейна експозиция на Берлинската стена на S-бан спирката на Бернауер Щрасе започва от самото подземие на влака. С помощта на архивни карти, видео, снимки, чертежи и скици е обяснено подробно всичко, свързано с построяването на стената, успешните и неуспешни опити за бягство, лични истории и съдби на разделени от стената семейства, структура на самата стена и т.н.
Изключително интересна е историята на няколкото подземни станции на влака или т.н. Призрачни станции. В продължение на над 30 години те са напълно затворени за хора от източна Германия, замаскирани и зазидани с тухли, и строго охранявани в подземията от войници. През тях са преминавали единствено линии от Западна Германия, които следвайки маршрута си, преминават през Източна и отново стигат до крайна спирка в Западна Германия.
За своите преминаващи през няколкото призрачни спирки влакове, Западна Германия плаща милиони на Източна Германия в онези години. Именно през тези призрачни станции стават и голяма част от успешните и неуспешни опити за бягство от свободната страна на Берлинската стена.
От спирката изложбата се прехвърля навън, на самата стена, където може да се види възстановената й структура, включително първата вътрешна стена, караулите и вишки, линията с бодлива тел и пясъчната линия, която е трябвало да забавя потенциалните бегълци. Може да се разгледа и мемориален паметник с жертвите, които намерили смъртта си в опитите да избягат.
