Угба ибн Нафи (Uqba ibn Nafi), известна още като Великата Джамия на Кайруан (Kairouan) носи името на арабския герой Угба ибн Нафи, роден през 622 година. Угба ибн Нафи е бил арабски генерал, започнал ислямското завладяване на Магреба (Maghreb) в Северна Африка. Угба ибн Нафи основава град Кайруан в Тунис, който става известен с културните си ценности.
Според старинни хроники мястото, където днес се намира Великата Джамия, преди векове е било напълно безлюден гъсталак, който се намирал далече от търговските пътища. Военният лагер на Угба ибн Нафи се превърнал постепенно в най-великия мюсюлмански град в Северна Африка и четвърти свещен град на исляма след Мека (Mecca), Медина (Medina) и Йерусалим (Jerusalem).
Има легенда за това място, което е служело за военен лагер на Угба ибн Нафи. Тази легенда разказва как конят на един воин се спънал в златна чаша, която била полузаровена в пясъка. Тази чаша е разпозната като чашата, изчезнала мистериозно от Мека. След като чашата е извадена от пясъка, оттам бликва като по чудо извор, за който се смята, че се захранва от същия източник, от който и прочутия Замзам (Zamzam) в Мека.
След тези паметни мистериозни събития бил основан град Кайруан, който е станал обект за поклонение векове наред. По същото това време арабските войски изтласкват византийците и основават своя провинция, наречена Ифрикия (Ifriqiya).
Кайруан става столица на тази провинция. От девети век натам град Кайруан се превръща в един от най-важните културни центрове в арабския свят, в него разцъфтяват науките, литературата и изкуствата. Постепенно градът се разширява все повече и става все по-красив в архитектурно отношение.
Това се дължи и на великолепната джамия. Строежът на джамията е стартирал през 670 година, още по времето на Угба ибн Нафи. След като градът се разширявал и ставал все по-модерен за времето си през следващите три веща, първоначалната постройка била съборена изцяло и отново изградена през 703 година. След това същата процедура е извършена и през 774 година, а през 836 и 863 година е разширена от владетелите на династията Аглабиди (Aghlabid).
В края на девети век джамията вече е достигнала до размерите, които радват туристите днес. През тринадесети и четиринадесети век сградата е украсена и реновирана от династията Нафсид (Hafsid). През седемнадесети, осемнадесети и деветнадесети век са направени още украси и реновирания на джамията.
Великата Джамия на Кайруан е с форма на правоъгълник, чиито страни са съответно по 242, 229, 410 и 406 стъпки. Това огромно пространство съдържа молитвена зала, двор и високо минаре. Около това свято място е издигната стена, подсилена от подпори и две каменни кули, в която има девет порти.
Мраморният павиран двор е ограден от три портика с арки. Тези арки са закрепени върху прекрасни мраморни колони, които по заповед на различни арабски владетели са били взети от по-древни римски и византийски сгради.
Минарето е с три етажа, високо е 103 стъпки и широко 34 метра, като долните му етажи са изградени от каменни блокове, взети от старинни римски постройки. Минарето, изградено през 728 година, е най-старото минаре в света и е признато от познавачи като едно от най-великите произведения на ислямската архитектура. Молитвена зала, построена през девети век, е широка 230 стъпки.
Великата Джамия на Кайруан е една от най-важните джамии в Тунис, и е в списъка на ЮНЕСКО (UNESCO) за световно наследство на град Кайруан. В орнаментите, които украсяват джамията, присъстват елементи от растителния свят, сред които лоза и палмово дърво – това са украси, наследени от елинистичната традиция.
Сред украсите има също така и много лотоси, но също така и много геометрични форми. Тези форми са заимствани от християнството, езичниците и са превърнати в изтънчени орнаменти, които представляват странни фигури. Има и много надписи на арабски език, изписани с калиграфска прецизност.
