Мачу Пикчу в Перу
Мачу Пикчу (Machu Picchu) е едно от чудесата на света и една от най-популярните в цял свят културно исторически забележителности. Мачу Пикчу представлява сравнително неголям архитектурен комплекс, останки от отминалото величие на една значима цивилизация, който се намира в земите на днешната държава Перу. Построен от инките през 15 век, Мачу Пикчу днес е включен в списъка със световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Известен още като "Изгубеният град на инките", Мачу Пикчу е разположен при 2 430 метра надморска височина в Андите, на 112 км от Куско в подножието на Свещената долина на инките.
В действителност Мачу Пикчу не свечатлява с грандиозни размери, като той е бил един малък град. В него са издиганти не повече от 200 строителни съоръжения, представляващи в най-общ вид храмове, резиденции, складове и други помещения. По-голямата част от тези постройки са издигнати от прецизно обработени камъни и плътно прилепнали една в друга плочи. Светилището на комплекса Мачу Пикчу е разположено при средна надморска височина 2350 метра, като е на площ от 325 кв. метра. Според специалистите в Мачу Пикчу са живяли не повече от 1 200 души. Инките в Мачу Пикчу са се прекланяли пред бога на Слънцето - Инти. Препитавали се главно с отглеждането на селскостопански култури на специално изградени за целта тераси.
Древната крепост на инките Мачу Пикчу е открита случайно през 1911 година и оттогава насам е един от най-интригуващите археологически обекти и туристически забележителности. Заслугата за откриването на Мачу Пикчу е на американския археолог Хирам Бингъм, който се натъква на комплекса случайно по време на експедиция.
Изключителната труднодостъпност на района в планините на Андите, кара специалисти, изследователи и историци да са на противоречиви мнения относно предназначението на града. Според самия Бингъм Мачу Пикчу е било най-сигурното убежище на инките. Ученият смята, че Мачу Пикчу е мястото, където победеният инка Манко и неговите хора избягали след обсадата на столицата Куско през 1536 година. Това било след проваленото въстание на инките срещу испанските завоеватели.
Стратегическото разположение на Мачу Пикчу ражда друга доста популярна хипотеза. Според нея Мачу Пикчу е „крепост”, която е служила за стражева охрана и била използвана от инките като символ на доминиращата им позиция в района на Амазонка, близо до селището Куско. В подкрепа на това твърдение идват сцените, които изобразяват сблъсъците между войниците на инките и обикновените войници, наричани „чунчос” (обитателите на джунглата). Такива бойни сцени са открити върху лакирани дървени чаши, изработени от инките на Мачу Пикчу.
Трета хипотеза посочва Мачу Пикчу като важен религиозен център. В подкрепа на това твърдение идва както голямата непристъпност на високопланинския комплекс Мачу Пикчу, така и наличието на олтарите. Смята се, че Мачу Пикчу е на толкова голяма надморска височина, защото така инките можели да бъдат най-близо до боговете си и дори да се докоснат до тях.
Някога Мачу Пикчу е бил част от огромен комплекс от крепости, които инките използвали за защита от набезите на индианците, идващи от джунглата. Основно Мачу Пикчу е разделен на четири части. Северозападната е разположена в района, който вероятно се е използвал за религиозни цели. Именно там се намират и т.нар. Свещен площад, както и храмът на "Трите прозореца", "Свещеният храм", "Имението на свещениците". Тук също така е изградена слънчевата лаборатория, благодарение на която инките можели да определят годишните сезони и часа по сенките, които слънцето оставя върху камъните.
В североизточната част на Мачу Пикчу най-вероятно са били разположени по-големите жилищни сгради от комплекса. В югозападната част пък е било мястото за наблюдателната кула и още няколко сгради. Близо до многобройните тераси за селскостопански цели са изградени най-малките и скромни сгради, стоящи на малки и тесни улички. В най-долната част на терасите на Мачу Пикчу е гробницата.
В нея по време на разкопки са били намерени 135 скелета, като любопитен е фактът, че 109 от тях са били идентифицирани като женски. Именно това е повод за учените да смятат, че на Мачу Пикчу са живяли предимно жени, които инките си избирали и скривали в града, който тогава е бил неизвестен за испанските завоеватели. И до днес остава мистерия и загадка как инките са построили своя таен град Мачу Пикчу. Няма категорично обяснение как те са транспортирали до върха на планината огромните блокове от варовик, необходими за издигането на града.
