Флоренция
Наричат често Флоренция люлката на Ренесанса или душата на Италия. Този исторически град заедно със столицата Рим изграждат забележителния културен облик на Италия, с който тя е популярна по цял свят. Флоренция е разположена сред невероятно красив и живописен природен район – около града се редят лозови масиви и изискани имения с типичната средиземноморкса архитектура. Някои от тези къщи са собственост на едни от най-богатите и влиятелни хора в Италия или пък принадлежат на звезди от световен ранг.
Флоренция е разположена малко над централната част на Италия, в живописния район Тоскана, като изпълнява функциите на негова столица. През града преминава течението на река Арно. Флоренция се разпростира около реката на площ около 102 кв. км, а населението на града е около 360 000 души.
Историята на Флоренция започва през 59 г.пр.н.е., когато тя съществува под лат. име Florentia, което се превежда като „цветуща”. По-късно се превръща в град, който през 4 в. става резиденция на епископа. По нататък през вековете Флоренция е последователно завладяна от византийците, остготи, лангобарди и франки. В резултат от това населението съществено намалява до около 1000 души.
Възраждането на града започва през 10в., а през 1115 г. Флоренция се превръща в автономна област. През 1252 г. Флоренция има вече собствена златна монета - флорин, чиято котировка в Европа била доста висока. Флоренция бързо се разраства и през 1340 г. населението достига 80 000 души. Не след дълго обаче чумата рязко намалява тази численост. Преди Черната смърт около 25 000 са работили в текстилната промишленост, като производството на вълна и коприната са осигурявали голяма част от приходите на града.
От около 1400 г. Флоренция реално се управлява от фамилията на Медичите, които били банкери на папата. Този факт оказва голяма роля в увеличаването на влиянието и богатството на фамилията. Лоренцо "Великолепни" от рода Медичи бил меценат и голям покровител на изкуствата. Когато властвал във Флоренция той възложил много проекти на имена като Микеланджело, Леонардо да Винчи и Ботичели. През 15 век архитектурата на Флоренция се обогатява и от произведенията, които излизат изпод ръцете на Брунелески, Мазачо, Донатело, Алберти, Гиберти, Гирландайо и мн. др.
Централната част на Флоренция днес е затворена за автомобили. И днес усещането за късносредновековен град-държава, каквато в действителност е била Флоренция , е осезаемо, разхождайки се из средновековните постройки. Няма как да не усетите величието на този град, който има културно и политическо значение за развитието на цяла Европа. Флоренция навярно може да се похвали с най-изумителната поредица от архитектурни шедьоври, галерии и скупоценности. Флоренция е родно място на ренесансовата архитектура. Най-ярки образци са сгради като Оспедале дели Иноченти на Брунелески, което е приют за бездомни, а също така и параклисът „Паци” в забележителната църква „Санта Кроче”.
Невероятни произведения на Микеланджело може да видите в Сан Лоренцо в параклиса на Медичите и Библиотеката Лауренциана.
“Санта Мария дел Фиоре” е забележителна катедрала във Флоренция и се счита за четвъртата по големина в света. Тя представлява осмоъгълната Баптисерия (тук са кръщавали младенците) и е една от най-старите сгради във Флоренция. Катедралата е особено впечатляваща най-вече заради изумителнo красивите си мозайки и огромните бронзови врати Една от вратите е наречена “Вратата на Рая”, като върху нея може да видите изобразени библейски сцени. Интересно е, че върху вратата няма да забележите фигури на мъже.
Санта Мария дел Фиоре във Флоренция е забележителна и с кулата на Джото, както и със своя невероятно смел за времето си купол, дело на Брунелески. Той е двойно-черупчест осемстенен купол без подпорни колони. Години по-късно Микеланджело използва същата конструкция, за да издигне още по-големия купол на базиликата Свети Петър в Рим. Наблизо е и църкавата, в която се е венчал Данте. Тя не впечатлява с грандиозни размери и архитектура, като е съвсем скромна и малка. Пред храма е изработена специалана плоча, която показва датата на женитбата на великия автор.