Самуилова крепост в Охрид

31.01.2013
Самуилова крепост в Охрид

Самуиловата крепост в Охрид (Samuil fortress) се намира в Охрид, Македония. Тя е обграждала столицата на Първото българско царство, което от 997 г. е Охрид. Днес крепостта е един от най-посещаваните туристически обекти в града и гордост на охридчани.

Цар Самуил основава царство през 976 г., в което са включени земите на Македония, Епир, Албания, Тесалия, Сърбия, Неретва, Травина и България. В Охрид на висок хълм днес продължава да се издига мощна крепост обградена от крепостни стени, която носи името Самуилова крепост.

Смята се, че Самуиловата крепост е издигната още в древността. Стените й са обграждали римския град Лихинда. Открити са руини на амфитеатър и жилища на римски богаташи.

Археологическите разкопки около местността продължават и в наши дни, тъй като все още има доста неясни факти около създаването на крепостта. Смята се, че още през 8 -7 в. пр. Хр. е започнал за първи път строежа на крепостните стени от античното племе дардани, които са обитавали териториите на днешен Охрид.

От Самуилова крепост в Охрид

През 3- 4 в. пр. Хр. варварите проявяват апетит към Самуиловата репост, но по-късно ръка над нея слагат славяните. Те я обитават до 680 г., когато я превземат българите. Крепостта е обновена и бързо привлича към себе си хора, поради доброто си географско положение. През Лихинда е минавал търговският път, наречен Виа Игнация, а неизменно всички градове, намиращи се в близост до главни търговски пътища, са забогатявали.

Самуиловата крепост е Охрид се намирала точно на пътя за Солун и Сердика и била много добре защитена. Населението й бързо се увеличавало и крепостта се превърнала в голям културен, политически и търговски център. Когато през 811-812 г. българските държави се слели градът става един от десетте областни центъра на Първата българска държава. Предполага се, че някъде в този период приема името Охрид.

В продължение на век и половина Охрид продължава да се разраства и животът зад стените на крепостта тече без да е обезпокояван от чужди набези.

Охридското езеро от Самуилова крепост

Допирът до византийската цивилизация има определящо значение особено по време на управлението на цар Борис Първи (852-889 г.), който приема християнската религия, след което в края на живота си, се замонашва. По време на управлението му той решава да се приеме българският език за официален. Налага се да обучи свещениците на новия за тях език и да се направят 200 000 богослужебни книги, които да са достатъчни да обслужват около 10 000 храма.

През 887 г. св. Климент пристига в Охрид и създава училище за свещеници, което днес е известно като манастирът "Панталеймон", а през 893 г. гръцките книги официално са заместени с български. Половината от книгите са направени в Охрид.

Симеон (893- 927), който се провъзгласява за цар на българите храни амбиции да завладее Константинопол и през 913 г. създава нова заплаха за Империята. Въпреки че не успява да осъществи докрай своите цели, той спечелва автономия за Българската църква и подпомага в просвещението на царството, включително с построяване на множество църкви.

В края на 10 в. Българското царство постепенно залязва, за да се стигне до 1014 и фаталният погром на Самуиловата армия. Когато през 971 г. Източна България пада под византийска власт, политически център на държавата става Охрид, управляван от цар Самуил.

През следващите близо 50 години Самуил, защитен в своята крепост, успява да удържи на набезите на армиите на император Василий. По време на краткото царуване на Гаврил Радомир и Иван Владислав, българите отново оцеляват. Самуиловата крепост е предадена на Византия едва след като Иван Владислав умира.

В Самуиловата крепост в Охрид тогава се е помещавала съкровищницата на България, която Василий разпределя сред своите войници.

По време на Османското владичество турците се нанасят в Самуиловата крепост в Охрид и я наричат "Сарая". През 17 в. замъкът остава без обитатели и е обречен на разруха. След продължителни ремонти той отваря врати за посетители едва през 2002 г.

Не е ясно кога точно са направени крепостните стени на Самуиловата крепост във вида, в който се виждат днес. Видимо е, че са строени много набързо. Редовете им са доста криви, направени от дребен камък, смесен с хоросан и баластра. Отгоре са измазани и са разчертани квадрати.

Крепостта е кръстена в чест на Самуил, тъй като е успял почти половин век да устои пред чуждите владетели и да не се предаде.

3.3
Общо 6 гласували
5 1
4 1
3 3
2 1
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати