Източноафрикански содени езера

13.12.2013
Езеро Магади

Няма спор, че чудесата по света са безброй. Има такива обаче, които наистина успяват да ни впечатлят и развълнуват. Няма човек, който да е избрал Източна Африка за своя дестинация и да не се е зачудил защо многобройните източноафрикански содени езера са изброявани като едно от природните чудеса. Причината не е една.

На първо място - със своите наситени цветове и бълбукащи въздушни мехурчета, те представляват една рядко виждана гледка. На второ място - те са се превърнали в дом на безброй фламинго, поради което езерата, гледани отвисоко придобиват розовия цвят на тези грациозни птици. И на трето място - малко хора са успели да се приближат до тях, което ги превръща в истинско предизвикателсвто за всеки любител на силните усещания.

Групата содени езера се намират в Източноафриканската рифтова зона. Те са плитки, клокочещи от микроскопичните организми, горещи и наситени със сода. Заради химическия си състав те са пълни с милиарди водорасли и микроорганизми, поради което цветът на водата се променя от грахово зелена до розова, в зависимост от сезоните. На места, на които поради изпаренията водата почти е изчезнала, те имат бял цвят, особено по бреговете, където се е утаила содата.

В продължение на векове Източноафрикански содени езера остават неоткрити за европейците, а след като разбират за тях, се оказва почти невъзможно да ги достигнат. Сред най-смелите опити е този на британския естествоизпитател Лесли Браун, живеещ в Кения. Той проявява голям интерес към езерата най-вече чудейки се как така птиците фламинго успяват да се размножават целогодишно в тази доста неприветлива среда.

Езеро Накуру

През 50-те години на миналия век той решава да предприеме пътешествие до езерото Натрон. Чува, че то се е превърнало в убежище на фламингото, което много го изненадва, тъй като това езеро е съвсем безотточно, с една от най-високите концентрации на сода и в същото време прекалено горещо. Водата в него през деня се качва почти до 40 градуса по Целзий. Направо изглежда невъзможно каквито и да са птици да са харесали такова място за свой дом.

Лесли Браун се отправя на път и изминава над 10 км. пеша, за да може да се оближи достатъчно до своята цел. Наистина стига до Натрон и поглеждайки към изсъхнала му содена кора, той решава, че брегът му е достатъчно сигурен и че ще може да го издържи. Първоначално плахо, по-късно той проявява по-голяма смелост и започва да се движи по-бързо по кората. Внезапно тя се пропуква и изследователят затъва във вонящата кал.

Езеро Нотрон

Със содена прах се напълват дрехите му, обувките и дори питейната вода, която носи със себе си. Едва успява да излезе от езерото, но излизайки на твърда земя, той се опитва да изтръска содения прах от тялото си, което при допира с въздуха веднага се покрива с мехури. Успява да стигне до своя лагер, но от изтощение и болка припада. Настанен е в болница и успява да се възстанови чак след 6 седмици. Въпреки това премеждие той е доволен от постигнатото и най-вече от невероятната гледка, на която е станал свидетел.

Днес вече знаем, че Източноафрикански содени езера са рай за фламингото. Тук се срещат около 50 000 техни представители, които се придвижват от езеро на езеро в зависимост от това в кое от всички могат да намерят най-много храна. Предпочитат оточните езера като Богория, Елментейта и Накуру, тъй като водата тук не застоява, а съдържанието на сода е донякъде контролирано.

4.3
Общо 3 гласували
5 2
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати