Горното езеро
Горното езеро (Lake Superior) е най-голямото от Големите езера на Северна Америка, както и най-голямото сладководно езеро в света по площ, ако не броим Каспийско море. Водният обем на Голямото езеро е толкова огромен, че би бил достатъчен да напълни всички останали езера в групата – Мичигън, Хюрън, Ери и Онтарио, плюс още две допълнителни езера, като предпоследното по големина – Ери. Със своите 12 100 км3 обем Горното езеро се нарежда на трето място в света по водна вместимост.
На север границите на Горното езеро стигат до Онтарио в Канада и Минесота в САЩ. В южна посока остават границите с щатите Уисконсин и Мичиган в САЩ. Горното езеро се е образувало от топенето на ледовете преди около 4000 години, като днес се намира на 183, 5 метра надморска височина. Общата площ на този гигантски воден басейн възлиза на 82 400 кв. километра. По отношение на дълбочината, Горното езеро отново е рекордьор сред останалите – максималната му дълбочина е цели 406 метра (при средна - 147 метра), което логична предполага то да е и най-студеното езеро на Северна Америка.
Максималната дължина на Горното езеро възлиза на 563 километра, а на дължина най-много стига до 257 километра. На тази площ се събира толкова голямо количество вода, че то е достатъчно да покрие площта на Северна и Южна Америка с вода около 30 см. Бреговата линия на този гигантски воден басейн възлиза на 4387 километра, включително и островите.
Горното езеро замръзва между декември и април. Най-важните пристанища по него са Ашланд, Маркет, Дюлут в САЩ; Тъндър Бей в Канада. Чистите сладководни води на езерото са причина и за не малкото Национални паркове и защитени територии около езерото. Сред тях са "Айл Роял" (на едноименен остров, част от САЩ), "Пукаскуа", който се намира в Канада.
Хората Оджибе (Ojibwe) наричат Голямото езеро Гичигами (Gichigami), което се превежда като "голямата вода". Първите френски изследователи, които достигнали до бреговете на това огромно вътрешно море посредством река Отава и езерото Хюрън, кръщават езерото Горното през 17-ти век. По време на френския режим водният басейн е бил познат и под името е също "Lac Tracy". След стъпването на англичаните на континента Горното езеро вече се утвърждава с това име, защото вече било известно, че “по-надолу” има още едно езеро.
Повече от 200 реки захранват водите на Горното езеро, а най-големите сред тях са Nipigon River, St. Louis River, Pigeon River, Pic River, White River и др. Басейнът се оттича в долното езеро Хюрън чрез река Сейнт Мерис (St. Marys River). Най-големият остров в Горното езеро е Роял (Royale), разположен в щата Мичиган. Самият остров съдържа няколко езера, които пък от своя страна също имат вътрешни острови. Други големи острови са също Маделин Айлънд (Madeline Island) в щата Уисконсин и Michipicoten - в провинция Онтарио .
Корабоплаването е широко застъпено по Горното езеро, като по него преминават важни транспортни пътища за тежката и леката промишленост. Немалко потънали кораби лежат по дъното на водния басейн, като повече кораби са били загубени около нос Whitefish, известна още и като “Гробницата на Големите езера. Освен това има нещо като, предание, че Горното езеро рядко се отказва от мъртъвците си.
Има се предвид, че при средна температура на водата в тялото се образуват бактерии, които отделят газ, който кара човешката плът да изплува на повърхността до три дена. В Голямото езеро обаче не е така – температурата тук е много ниска (-36 градуса) и подтиска развитието на бактерията, в следствие на което телата така и не изплуват.
Огромното рибно богатство на Горното езеро включва над 80 вида риби – пъстърва, бяла риба, сьомга, шаран, есетра, херинга и още мн. др., някои от които са умишлено или случайно развъдени в езерото. Заради огромния си обем, Горното езеро има разпръснати по-малко хранителни вещества и планктон, което го прави по-малко продуктивно по отношение на рибните популации.
По крайбрежието на Горното езеро има доста места, които са предвидени за туристически отдих и пътешествия. Едно от тях е Провинциалният парк, който носи същото име като самото езеро. Паркът се разпростира на 600 кв.км площ в провинция Онтарио и включва няколко залива, по които са изградени стотици къмпинги. Повечето съоръжения за туристите работят единствено през летния сезон, но опознавателната дейност тук е целогодишна.
