Еленино езеро
В района на живописния и обикнат от туристи и професионални алпинисти връх Мальовица, в дяла му, влизащ в състава на Рила планина е разположено едно малко, но невероятно красиво езеро, носещо името Елена или Еленино езеро. Езерото Елена носи името си от една пленителна Легенда за девойка със същото име. Езерото Елена е част от Северозападна Рила, като се е образувало непосредствено под връх Охловец. Панорамата наоколо е изпълнена от по-високите върхове Голям Купен, Мальовица и Попова капа. Водите на Елениното езеро са кристално бистри и толкова спокойни, че в тях като в огледало се оглежда самият връх Охловец.
Легендата за Елена разказва за младата и хубава девойка, която щом навършила 17 години била застигната от нерадостна съдба. В родния й Самоков дошъл Селим паша, а чорбаджиите в града, за да спасят богатствата си, я продали на пашата. Той я взел в шатрата си и се възползвал от невинността и красотата на Елена. На следващия ден момата успяла да избяга, но не се върнала вкъщи, за да не я заловят. Вместо това поела нагоре към планината и се срещнатала с четата на Мальо.
Заживяла Елена с четниците, но се вклюбила до полуда в байрактаря. Виждало се, че и той я обиква все повече с времето. Никой от тях обаче не смеел да признае чувствата си. Елена се страхувала, че ако го направи, няма да събере сили да отмъсти на Селим паша за стореното й. Така минавал ден подир ден, Елена решила да зарови дълбоко любовта си към байрактара и заменила цветята, които късала от поляните и кичела в косите си с пушка в ръце. Един ден умрял водачът на четата и станало така, че точният мерник на Елена й помогнал тя да поведе групата борци за родна свобода.
Минавали години, девойката се залъгвала, че вече не обича байрактаря, а той все повече откривал плахо любовта си към нея. Най - сетне и на Елена се отдала възможност да отмъсти на Селим паша, като го прониже с куршум. Не след сълго обаче друг куршум пронизал нейните гърди. Четата не оставила тялото на Елена да бъде поругано от поробителя и го отвели високо на брега на Елениното езеро.
На предсмъртния си одър Елена поискала да говори с байрактаря. Разказала му за мъстта си към пашата и за това, което й е причинил. Благодарила му, за вярната любов през годините и едва изрекал най-накрая „Обичам те”, Елена затворила очите си завинаги. Любимият й я заровил край бреговете на езерото и оттогава то се нарича Еленино езеро.
