Мините Найка

12.01.2014
Мините Найка

Всеки решил да посети мексиканския град Чихуахуа, няма как да не разбере историята за откриването на най-големите в света кристали. Разположение само на няколко километра от града, мините Найка (Naica Mine) крият забележителни тайни. Под тях са открити истински, създадени от природата художествени галерии, намиращи се на около 365 м. под земята, които, ако бяха отворени за обществеността, биха се превърнали в една от най-големите атракции на Мексико.

Това обаче е невъзможно, тъй като температурата в тях е около 60 градуса по Целзий и човек би могъл да издържи най-много две минути преди да получи инфаркт на сърцето. Засега чудесата на природата, а именно кристали, някои от които с диаметър над 1 метър, остават скрити за очите на обикновените хора.

Пещерните зали са открити съвсем случайно от двама миньори, работещи в мините Найка, от които се добива сребро, цинк и олово. През 2000 г. двамата братя Хуан и Педро Санчес пробивали нов тунел по поръчка на компанията "Индустриас Пеньолес", когато попаднали на известните днес като Пещера на гигантските кристали или Пещера на мечовете зали.

Те разказали за своето откритие на останалите миньори и един от тях решил тайно да се промъкне и да открадне някой от кристалите. Ако намерел някой колекционер, на който да го продаде, това бил сигурен начин за забогатяване. Необмисляйки условията, на които ще подложи организма си, той се спуснал в пещерата, в която влажността на въздуха е между 90 до 100 %, а температурата - 58 градуса по Целзий. Трупът му бил намерен от останалите миньори напълно изпепелен.

След направени проучвания от изследователи със специални екипировки и оборудване, става ясно, че пещерата е наистина нещо уникално. Гигантските кристали от селени (структурна разновидност на гипса) са над 140 на брой. Рекордьорът сред тях е известен като Синият кристал и има 11.4 м. дължина, 4 м. ширина и тегло от 55 тона.

Собствениците на мините Найка искали да превърнат уникалната пещера в туристическа атракция и още през 2001 г. започнали да се правят проекти за инсталирането на система за освежаване на въздуха и намаляване на температурата. Условията на пещерите се оказали толкова непредсказуеми, че се оказало невъзможно тези проекти да бъдат изпълнени.

Днес учените обясняват растежа на огромните кристали по следния начин: тъй като пещерата в Найка се намира в древен разлом, в продължение на много години магмата е нагрявала подземните води до много висока температура, в резултат на което те се насищат с голямо количество калциев сулфат. В някакъв момент, преди около половин милиона години, температурата в пещерата пада до 58 градуса по Целзий, в резултат на което започват да се образуват кристали селенит. Тъй като температурата остава постоянна, кристалите продължават своя растеж, достигайки забележителни размери.

Както често се случва и тук човешката ръка нанася сериозни щети. В случая съвсем неосъзнато, но стореното е сторено. През 1985 г. миньорите източват водата от мините, което довежда до спиране растежа на уникалните кристали. Прекъснато е натрупването на калциев сулфат, което може да се постигне само и единствено, ако се направи така, че водата да се завърне отново в мините.

Въпреки че не са отворени за обществеността, мините Найка се считат за истинско чудо на природата и можем сам да се надяваме, че някой ден учените ще излислят начин те да бъдат отворени за туристите и някой ден всеки гост на Мексико да има възможността да ги зърне с очите си.

4.3
Общо 3 гласували
5 1
4 2
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати