Боливия

Боливия е страна в Южна Америка с площ от 1098581 кв.км и без излаз на море. Намира се по-близо до западното крайбрежие на континента. На изток и север Боливия граничи с Бразилия-имат 2570 км обща граница, на северозапад граничи с Перу- 1147 км обща граница, на югозапад с Чили- 890 км, на юг с Аржентина- 742 км обща граница и на югоизток с Парагвай- имат 762 км обща граница. Времето в Боливия варира драстично в зависимост от климатичните зони, които го обуславят. Летните месеци са от ноември до март. През тях времето е топло и влажно. Зимните месеци са от април до октомври и тогава е студено и сухо. По-голямата част от населението живее във високото плато Алтиплано, разположено между планинските вериги на Централните Анди. Боливия е една от най-бедната държава в Южна Америка, което отчасти се дължи на високата корупция в страната. Въпреки това в последните няколко години, главно поради реформите, а и открити залежи на газ, в страната има известен прогрес. Селското стопанство не е в състояние да задоволи вътрешните нужди на страната от продоволствени продукти и суровини за промишлеността. Животът на хората в по-големите градове е по-добре устроен в сравнение със селските райони, където почти липсва здравно обслужване, а повечето деца не са имунизирани срещу различни заразни болести. Заради по-големите печалби много боливийски фермери се пренасочват към отглеждане на забраненото растение кока. Боливия е атрактивна за посещение страна. Тук може да се запознаете с културата на Ке́чуа - индиански народ, населяващ Южна Америка (Перу, Боливия, Еквадор, Аржентина, Колумбия и Чили), наследник на културните традиции на държавата на инките Тауантинсуйю.

Фактическата столица на Боливия - Ла Пас, е най-високо разположения град в света - на 3625 м. надморска височина. Намира се в западно-централната част на страната между планините Чакалтая и Илимани. В Ла Пас всичко е "най-високото" - най-високото в света летище, голф-игрище, Ски-пистата Чакалтая – най-високата в света (5600 м надморска височина) и т.н. Най-големите градове в страната са Санта Круз и Кочабамба. През шестнадесети век град Потоси (City of Potosí) и региона са считани за най-голямата промишлена зона в света. Сребърната руда се добива посредством съоръжения, които се задействат от хидравлична система. Този обект се състои от индустриалния паметник Серо-Рико, където необходимата вода е набавяна чрез сложна система от акведукти и изкуствени водоеми.

В столицата Ла Пас няма как да пропуснете посещение на площад - Пласа Мурильо или Пласа де Армас, където се намират Дворецът на правосъдието и т.нар. изгорелият дворец. В столицата Ла Пас има множество музеи, а в околностите има и останки от древни крепости.

Много туристи посещават Боливия само за да се насладят на величествените и красиви гледки, които им предоставят Андите. Земите на Боливия за изконните на цивилизацията на инките. Всъщност най-много туристи пристигат първо в столицата Ла Пас, където може да видите интересни и красиви старинни сгради, музеи и катедрали. Любопитно би било посещението на Ел Меркадо де лас Брухас (Пазарът на вещиците), намиращ се на ъгъла с Линарес Сегарнага. Това е един от най-странните пазари в света, а тук може да закупите всякакъв вид билки и вълшебни предмети. През 2004 година е открита за туристи т.н. „пътеката на Че Гевара”- в източна Боливия. Тя води началото си от град Санта Крус, през историческите места на Инките и стига до селце близо до градчето Валегранде, където революционния лидер е заловен и разстрелян през 1967 г. По възможност посетете историческия град Сукре (Historic City of Sucre) - първата столица на Боливия, където може да видите множество добре запазени религиозни сгради от 16 век. Една от природните забележителности на Боливия, в която има човешка намеса е Археологическият паметник в Самайпата (Fuerte de Samaipata) - хълм с множество издълбани в скалите орнаменти, който се счита за религиозен център на древния град от 14-16 век. И Сукре и Самайпата са част от наследството на ЮНЕСКО. Световно наследство представлява и Град Тиванаку (Tiwanaku: Spiritual and Political Centre of the Tiwanaku Culture), който е столица на могъща империя до пристигането на испанците.

Най-големи в Боливия са тектонските езера Титикака и Поопо, останалите езера са плитки и солени. Една от главните забележителности на страната е езерото Титикака. Названието Титикака в превод от езика на индианското племе аймара означава “находище на калай”. То е най-голямото плавателно езеро в света на тази височина (3812 м). По него плават кораби с голяма водоизместимост. Титикака е и най-високото езеро, което не се излива в морето, а в друго езеро – Поопо, по река Десагуадеро. Поради площта си (8686 кв. км) високата планинска верига, която го заобикаля, остава зад хоризонта при плаване. Наличието на древен храм на инките на дъното на езерото Титикака вече е категорично потвърдено. Поопо е безоточно солено езеро, разположено на 130 км. южно от град Оруро. Много красиви планински езера могат да се видят в платото Алтиплано. То е разположено между Западната и Източната верига(кордилера) на Боливийските Анди. Дължината му е 800 км, а максималната ширина 320 км. Състои се от множество котловини и езера на надморска височина 3600-3800 м и отделни масиви с относителна височина 1400 м.

Вълнуващо е предизвикателството да се запознаете с боливийската джунгла, която е част от амазонската дъждовна гора. Тук могат да се открият някои много редки животински видове, като ягуар например. Един от най-големите и красиви паркове в Боливия е Националеният парк Ноел Кемпф Меркадо (Noel Kempff Mercado National Park), който е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. С огромно разнообразие от флора, фауна и гледки, Ноел Кемпф Меркадо е сред най-големите с площ от 1,523,000 хектара. тук ще откриете най-непокътнатите природни пейзажи в Амазонския речен басейн. Платото Алтиплано е наричано от много романисти и автори “зеленият ад” заради недокоснатата от човешка ръка дива джунгла.

В Боливия се среща разнообразие от земни форми. Западната половина на страната е окупирана от Централните Анди, като три са главните високопланински вериги, които оформят пейзажа там. Най-назапад са Западните Кордилери, там пейзажът е пустинен, съставен от вулканичните скали на отдавна изстинали вулкани. По средата са Централните Кордилери с високопланинското плато Алтиплано. И най-наизток са Ориенталски Кордилери, които са покрити със сняг. Най-високият връх е Анкоума (Nevado Sajama) 6542 м. Боливия разполага с интересни по своята същност солни равнини.

Въпреки че излаз на море или океан, Боливия все пак има достъп по вода до Атлантическия океан чрез река Парагвай. От източните Ориенталски Кордилери започват началото си много реки. Те оформят дълги тесни долини. На североизток от столицата Ла Пас пейзажът се спуска към плодородната полутропична Амазонска низина, покрита с дъждовни гори. А на югоизток земята е покрита с полуплодородни равнини, които се превръщат в блата по време на обилните валежи.

Няма много популярни пещери в Боливия. Две от по-големите са Gruta De Umajalanta и Umayalanta Cave.

В град Потоси не пропускайте да разгледате Монетен дворец, църквата Сан Лоренцо, няколко аристократични имения, както и селището на работническата класа. забележителни са и храмовете в Сукре. В крайграничната част на Титикака (полуостров Копакабана) може да посетите е голям и интересен религиозен празник. Тук се чества всяка година празникът на Богородица от Копакабана. В деня на религиозния празник хиляди поклонници се стичат в храма, за да се поклонят пред образа й. На централния площад в столицата Ла Пас обърнете внимание на катедралата и базиликата Нуестра Сеньора де Ла Пас. Църквата Сан Франсиско (1753-84) има великолепна барокова фасада с изобилие на растителни и животински елементи. Църквата Сан Педро (1790 г.) е паметник на късния барок и ранния неокласицизъм, а църквата Санто Доминго (1725 г.)е катедрала в смесен колониален стил.

В Боливия има мрежа от старинни манастири, които са сред най-важните старини на страната и които са включени в Списъка със световното културно наследство на ЮНЕСКО. Мисиите са Сан Франциско Хавиер, Зачатие, Санта Ана, Сан Мигел, Сан Рафаел и Сан Хосе (Jesuit Missions of the Chiquitos). основани са в периода от 1696-1760 г. от йезуитите, които организират 6 селища на покръстени индианци, вдъхновени от идеите за “идеалния град” на философите от 16 век. Те съчетават католическата традиция в архитектурата с местните традиции. И до днес тези комплекси продължават да представляват живо културно наследство на Боливия.

На 2 часа път западно от Санта Круз може да стигнете до неголемият, но много приятен водопад Еспейолос (Espejillos). Той е популярно място за плуване и почивка през уикенда. Една от най-големите атракции на Боливия е красивият и внушителен водопад (Arcoiris Catarata) в рамките на Националения парк Ноел Кемпф Меркадо (Noel Kempff Mercado). Сред планинските територии на страната има още множество малки и приятни водопади.