Чикитоски йезуитски мисии

Всеки човек е чувал за йезуитите, но надали всеки знае, че един от най-значимите центрове на тяхното вероизповедание се намира в южноафриканската държава Боливия. Като страна тя е сред известните туристически дестинации заради красивата ѝ природа, дружелюбното отношение на местното население и древните ѝ исторически градове.

Ако сте включили Боливия като една от държавите, които бихте искали да посетите, безспорно една от най-големите забележителности, които трябва да видите, е манастирския комплекс, основан от йезуититте, намиращ се в поселище, известно като Чикитос. Това е обширен район, който заради международното си значение през 1990 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство като обект Las misiones jesuíticas guaraníes.

Историята на йезуитските мисии в Южна Америка започва през 16 в. по времето на испанската окупация. Тогава на територията на Боливия пристигат францисканци, доминиканци и йезуитски монаси с мисията да проповядват християнската религия сред местното население. Териториите са били населявани от индианските племена кечуа и аймара, които доста бързо приемат католицизма.

Областта Чикитос, намираща се във вътрешността на страната, се превръща в главен център на йезуитските мисии. Освен че проповядват християнството те се стремят да запазят индианските обичаи, които успешно успяват да съществуват наред с европейските ценности. След като през 1566 г. йезуитските мисионери получават правото от крал Филип Втори да се занимават с дейността си в Перу, те насочват вниманието си и към боливийските територии.

Така се стига до основаването на Сан Хосе де Чикитос - селище, в което се изгражда красив манастир, в който монасите да проповядват своята религия и убеждения. За тази цел се открива и училище и постепенно Чикитос се разраства, придобивайки популярност извън пределите на страната. Постига своя разцвет през втората половина на 18 в. По това време вече са се оформили 22 селища, населявани от около 60 000 индианци, изповядващи католицизма.

Мисиите се създават на три етапа, започвайки от мисиите Сан Франциско Хавиер през 1691 г. в Чикитос. Постепенно районът се превръща в междинен пункт за експанзията на йезуитите към река Парагвай. През втората половина на 18 век, след като йезуитската територия Рио Гранди до Сул е предадена на Португалия, индианското племе гуарани, което вече е покръстено, се вдига на бунт.

Йезуитите са обявени в заговор срещу португалската коронона и всички монаси са изгонени от португалските територии. Испанският крал Карл Трети издава специален указ, в който изрично се казва всички йезуиткси мисии да бъдат изгонени от испанските колонии в Америка. Мисиите в Чикитос са предадени на местните католически свещенници, с което се слага край на тяхната дейност. През 1931 г. управлението им е предадено на францисканците.

През 1972 г. Ханс Рота, йезуит, решава да се заеме с възстановяването на мисиите и след мащабни ремонти на манастирите и църквите, голяма част от тях са включени в списъка на ЮНЕСКО заради религиозното значение, което са имали преди векове. Сградите на мисиите в Чикитос са уникален пример за смесица от европейска архитектура и индианска култура. Чикитос е запазил съчетанието от традиции живи и църквата му се смята за културно наследство на човечеството.

Можете да посетите Чикитос по всяко време на годината, но е добре да избягвате летните месеци, тъй като може да бъде прекалено горещо. Църквата е отворена всеки ден, а в неделя от 9.30 до 19. 30 се провежда меса. Можете да посетите и музея към нея, в който ще получите допълнителна информация за широкомащабната дейност на йезуитите.