Тиуанаку

Не са много хората, които са чували за един изключително интересен археологически обект, намиращ се в близост до езерото Титикака в Боливия. Това са останките от древен град, който е обитаван още преди да се появяват инките по тези места. Известен е като Тиуанаку или Тиахуанко (Tiwanaku). Бил е столица на могъща цивилизация, за което свидетелстват няколкото храма, пирамидата и някои символични постройки.

Според историците първите заселници тук се появяват около 600 г. пр. н. е. Те живеели в отделни селища, докато през 700 г. пр. н. е. започват да изграждат град, който наричат Тиуанаку. Той бързо започва да се разраства и по време на апогея му е населяван от около 20 000 души.

Мистериозният Тиуанаку е най-големият социален и религиозен център в прединкския период. Разположен е в югоизточната част на езерото Титикака. Намира се на височина от 3800 м. надморско равнище, сгушен в полите на Андите и е признат за най-високо разположеното селище на древния свят. Не е ясно защо жителите му са го напуснали. При появата на инките те са намерили само следи от недовършени постройки и руините на храмове.

Най-голямата сграда на града, загадъчната пирамида Акапана, е с височина 15 метра. По-популярна сред туристите обаче остава мистериозната Порта на слънцето в храма Каласайа, която е с тегло над 15 тона. На нея има изображение на мистична фигура, която носи корона, украсена с главите на планински лъвове и змии.

Тази загадъчна картина предполага, че това е някакво божество. Портата на слънцето дава основание на учените да смятат, че Тиуанаку е последния голям религиозен център, посветен на силните мистични култове, разпространени на територията на Боливия, Чили и брега на Тихия океан.

През 1949 г. част от йероглифите, намерени в старинния град, е разчетена. Оказва се, че те, както и рисунките на Портата на слънцето са точен астрономически, но не земен календар. Според него годината съдържа 290 дни, 10 месеца по 24 дни и 2 месеца по 25 дни. Според някои учени колкото и да е странно това описание отговаря по-скоро за Венера, но не и за Земята.

В Тиуанаку има останки от пристанища и пристанищни съоръжения и се предполага че огромните каменни блокове са прекарвани по вода. Заради климатичните промени водата на езерото Титикака се е отдръпнала и затова брегът на града е останал на сухо.

Значението на Тиуанаку за разбирането на древните светове е огромно. Тук са документирани първите случаи на използването на метал. Дори и днес малкото местно индианско население говори със страхопочитание към този град, който е известен като Градът на мъртвите.

За съжаление в продължение на векове този исторически обект е бил разграбван. Днес вече е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство и наред с езерото Титикака е сред най-посещаваните туристически забележителности в Боливия.

Можете да посетите руините на Тиуанаку по всяко време на годината. На това място наистина ще усетите, че около езерото се крият големи и интересни тайни, които чакат тепърва да бъдат открити и разгадани.